Петър Винаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Винаров
Петър Винаров
Мандат
1 юли 1885 – 9 ноември 1887 г.
Предшественик Константин Доганов
Наследник Димитър Мантов
Втори мандат
15 януари 1888 – 30 юни 1893 г.
Предшественик Димитър Мантов
Наследник Панайот Попов
Роден
Починал
1926 (на 75 г.)
Националност Българин
Занятие войникполитик
Военна служба
Години 1877 – 1878
Преданост Национално знаме на България България
Род войски Сухопътни войски
Военно звание  ?
Войни/битки Руско-турска война
Портал  Портална икона   История на България

Петър Николов Станев-Винаров е български политик, виден русенски възрожденец, богат търговец и общественик, кмет на Русе между 1885 и 1893 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Петър Винаров е роден през 1851 г. в Русчук, Османска империя. Брат е на българския генерал Върбан Винаров (1856 – † 1908). Като младеж се включва в Борбата за църковна независимост и активно участва в акцията по изгонването на гръцкия владика Синесий Червенски от града (1865 г.). По време на Освободителната война (1877 – 78) подпомага руското разузнаване. Попада в ръцете на турските власти, заедно с Михаил Хаджикостов, Върбан Дочев и Атанас Краев и е заточен в Халеб, Сирия, където престоява от 1 август 1877 до 23 април 1878 г.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Първи мандат[редактиране | редактиране на кода]

На насрочените за 1 май 1885 г. избори победа печели Съединената опозиция (либералите-цанковисти и консерваторите). С княжески указ за кмет е утвърден на 1 юли нейния представител Петър Винаров. Под негово ръководство Русенската община изгражда шест тютюневи фабрики, които впоследствие да се продадат на частни предприемачи. По време на Сръбско-българската война в града се откриват няколко временни болници за ранени български войници. През 1886 г. подкрепя свалянето на княз Александър I Батенберг. На проведените на 4 септември 1887 г. градско-общински избори печелят националистите (привържениците на Стефан Стамболов), сред които е и Петър Винаров. Димитър Мантов е избран за кмет, а Винаров е негов заместник. Разцеплението между тях започва още през есента на 1887 г. Още на първото заседание на 8 януари 1888 г., поддържан от стамболовисткото мнозинство обявява на кмета, че е бламиран. С Указ № 27 от 15 януари правителството утвърждава промяната.

Втори мандат[редактиране | редактиране на кода]

С поддръжката на общинския съвет кметът започва павирането на централните градски улици с гранитни блокчета от кариерата „Сан Рафаел“, Франция. От края на 80-те години на 19 век Русе започва да приема характерния си европейски облик. Тогава започва и индустриализацията на града. Към 1890 г. са изградени 14 по-големи предприятия от фабричен тип в областта на металообработващата, химическата, хранителната, керамичната, кожарската и др. отрасли.

Трети мандат[редактиране | редактиране на кода]
Петър Винаров (втори прав от ляво на дясно) и фамилия.

Поради липса на организирана опозиция без изненади минават парламентарните и общински избори през 1890 г. и П. Винаров запазва кметския си пост. С неотслабващи темпове продължава строителството в града и околността му. Полагат се грижи за хигиенизирането на улиците и медицинската профилактика на населението. През 1892 г. започва да се издава и „Русенски общински вестник“, с главен редактор Михаил Хаджикостов. В него се публикуват по-важните решения на общинския съвет, заповедите на кмета и други съобщения за града и страната.

С Указ № 380 от 30 юни 1893 г. се уволняват всички членове на русенския общински съвет и се назначава тричленна комисия в състав: Панайот Попов – председател и членове – Лазар Динолов и Цони Паяков.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Ангелина Иванова от Тутракан. Имат осем деца – петима сина и три дъщери. Живеели са в Русе на ул. „Княз Владимирска“ №6 (днес ул. „Райко Даскалов“). Петър Винаров е брат на известния български военачалник генерал-майор Върбан Винаров, чиято дъщеря Бистра Винарова e съпруга на големия български историограф, дипломат, публицист и журналист Симеон Радев.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 75-годишна възраст в Русе, България през 1926 г.

Архитектурно наследство[редактиране | редактиране на кода]

Построената от Петър Винаров къща известна като Къщата на Петър Винаров е част от архитектурното наследство на Русе.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Радков Иван, Л. Златев, Русенските кметове (1878 – 2005 г.), Русе, 2005 г., с. 28 – 35.
  • ((bg)) Семеен архив на Хаджииванови „Скица на родство по майчина линия“. Виж още: Лебикян, Х. Голямата фамилия Винарови. – В: Пристан, октомври 2003, №10, с. 8.
  • ((bg)) Държавен вестник, №63, 22 юни 1885; ДА-Русе, ф. 4К, оп. 1, а.е. 1, л. 93
  • ((bg)) Радев, С. Строителите на съвременна България. Т. 2. С., 1973, с. 192.
  • ((bg)) Пенчева, Зл. Развитие на фабричната индустрия в Русе от Освобождението до 9. IХ. 1944 г. – В: ИДА, 6, 1962, с. 223.
  • ((bg)) Личният архив на Стефан Стамболов. Т. 1. Съставители: Куманов, М., П. Свирчев, Д. Илиева. С., 1994, с. 48.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]