Петър Вранчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Вранчев
български офицер
Роден: 12 юни 1901 г.
Починал: 31 януари 1970 г. (68 г.)

Петър Атанасов Вранчев е офицергенерал-лейтенант, участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.Той е последния началник на военното разузнаване на Царство България и първия началник на военното разузнаване на Народна република България. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.

Петър Вранчев е роден е град Батак на 12 юни 1901 година. Член на БКП от 1923. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората Световна война[1].

Член е на Главния щаб на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Активно участва в преврата на 9 септември 1944 г. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на Отечествения фронт.На 10 септември 1944г със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник.С министерска заповед от 15 декември 1944г е повишен във военен чин генерал-майор.

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване).[2]

На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като Иван Попов.[3] През август 1948 година, при чистките след разрива с Югославия, е отстранен от длъжност и разследван от Държавна сигурност за „недопустима притъпена бдителност“.[4] Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.[3] През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.[5] Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
  3. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0543-4. с. 405.
  4. Огнянов 2008, с. 14.
  5. Огнянов 2008, с. 152.
Цитирани източници