Петър Генчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Генчев
Роден
1843 г.
Починал
30 април 1905 г. (62 г.)

Уебсайт УС   II ОНС   

Петър Шкипърнев Генчев (Гинчев) е български учител, редовен член на БКД.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1843 г. в Лясковец в семейството на градинар. Брат е на писателя Цани Гинчев. От 1850 до 1858 г. учи в Лясковец при Петър Оджаков. Между 1858 и 1861 г. учи в Одеската семинария. След това става стипендиант на Одеското българско настоятелство и в продължение на 10 години до 1871 г. учи в Киевската духовна семинария. Завръща се през 1871 г. и става учител в Габрово. Работи като такъв до 1876 г. Заедно с Райчо Каролев, Иван Гюзелев и Васил Михов разработват правилник за учениците в Габровското училище, както и за мъжките и женските училища. В училището преподава български и църковнославянски език. Със собствени средства оборудва кабинет по физика и химическа лаборатория. След Априлското въстание е арестуван заедно с другите учители от Габрово. Същата година е освободен и става учител в Семинарията при Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Остава там за година. От 1878 г. е директор на училището. След Освобождението е чиновник в канцеларията на търновския губернатор. В периода 1878 – 1892 г. работи като началник на отделения, секретар на Министерството на народната просвета, Държавния съвет и Министерството на външните работи и изповеданията. През 1888 г. е изпратен като ревизор на училищната мрежа на Българската екзархия. Възложено му е да прави превод на Библията.

През 1863 г. заедно с Павел Калянджи съставя читанката „Другар на децата“. От 1882 г. е дописен член на Българското книжовно дружество, а от 1884 г. и редовен член. От 1882 до 1884 г. е деловодител на БКД, а от 1898 г. е ревизор на дружеството. Между 1880 и 1883 г. е член на първото славянско дружество. Народен представител в Учредителното народно събрание и негов секретар[1]. Либерал по политически разбирания. Депутат и във Второ обикновено народно събрание от Орхание. Умира на 30 април 1905 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палангурски, М. Учредителите: Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.-16.IV.1879. Изд. Сиби, 2014, с. 87