Петър Говедаров
| Петър Говедаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1924 г.
|
Петър Говедаров, наречен Говедарчето и Искра,[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1883 година в Самоков.[2] Влиза във ВМОРО и става привърженик на санданистите, като е четник на Яне Сандански.[3] През октомври 1912 година по време на Балканската война е избран за помощник на кмета Георги Коцев в първата българска управа на Мелник[4] и се установява да живее в града.[5] През 1920 год. участва в дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Петър Говедаров участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Тома Радовски, Димитър Чегански, Илия Которкин и Кирил Лерински.[6] След Първата световна война е председател на Мелнишкия околийски комитет на ВМРО.[7] Близък е до Алеко Василев.[3] Делегат е на Серския конгрес на ВМРО на 1-2 септември 1924 година от Мелнишка околия, на който е избран за запасен член на Окръжния революционен комитет и за делегат на Общия конгрес на организацията.[8]
Убит е по време на Горноджумайските събития през септември 1924 година по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[9][10] Иван Михайлов разказва за Серския конгрес и вечерта преди да разбере за убийството на Тодор Александров, публикувано във вестник „Илинден“, г. ІV, бр. 15, 14 ноември 1924 година: „Говедарчето ни разправяше по пътя, че конгреса е почти привършил работата си, чакали нас и утре вероятно всичко щяло да бъде готово; тая вечер сме щели да спим в Сугарево, където из разните махали били разквартирувани всичките делегати; ако имало време още тая вечер щели сме да отидем при Тодора и Протогерова, ако ли бъде късно, то утре рано. Стигнахме почти в мрак. Заведоха ни отначало в една къщурка, където се бяха събрали мнозина. Там видяхме Гоце Манолев, който с Говедарчето бе станал голям приятел на Алековци; видях войводата Гогата Полски (Хазнатарски) от серското село Хазнатар, там бе и Георги Пенков от Градево, Горнаджумайско.“[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 100.
- ↑ а б Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
- ↑ Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 16-17.
- ↑ Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 203.
- ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 81, 84.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 131.
- ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. ISBN 978-619-00-1431-7. с. 127.
