Петър Гудев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Гудев
български политик

Роден
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Професия политик
Политика
Партия Народнолиберална партия
Народен представител в:
IX ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   
16-и министър-председател на България
3 март 190716 януари 1908

Петър Тодоров Гудев е български политик от Народнолибералната партия. Той министър-председател на България в 29-ото правителство (16 март 190729 януари 1908, нов стил).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Гудев е роден през 1862 година в село Градец (област Сливен). Учи право в Париж и завършва в Брюксел. След завръщането си в България е чиновник в министерство на правосъдието, а от 1893 г. в министерство на обществените сгради, пътищата и съоръженията. Активен деец на Народнолибералната партия, по време на нейното управление той е председател на Народното събрание (1905 – 1907), а след убийството на Димитър Петков оглавява правителството, като същевременно е министър на вътрешните работи.[1]

Проведена през 1910 година парламентарна анкета установява, че за продължилото по-малко от година участие в правителството Петър Гудев изтегля над 400 хиляди лева от различни държавни фондове, които използва за свои лични цели. Освен от лихвите по вложена в банки част от сумата, той си присвоява и доходи от множество спекулации с валута и ценни книжа, които извършва с държавни пари. В състояние на конфликт на интереси влага значителни суми в облигации по българските държавни заеми. Почти лишен от собствени средства в началото на мандата, в края му той разполага с почти 190 хиляди лева. Подобни злоупотреби, макар и в по-малък мащаб, са обичайни за министрите през този период.[2]

От 1899 до 1919 година Гудев е редактор на вестник „Нов век“ и след участието си в правителството се занимава активно с публицистична дейност. След войните се оттегля от обществения живот.[1]

Петър Гудев умира на 8 май 1932 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Време е да видим Русия освободи ли ни (1887)
  • Социализъм. Общи понятия (1905)
  • История на Източния въпрос преди освобождението на България (1908)
  • Против пропорционалната система (1909)
  • Руската политика спрямо България и българския народ от 1878 до 1914 г. (1915)
  • Памят и знания (1928)
  • Нашите подбуждения или искания и желания (1929)
  • Политически строй (1930)
  • Работата (физиологически изследвания) (1932)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 129 – 130.
  2. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2. с. 210 – 212.
Други източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]