Петър Дертлиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Дертлиев
български политик
Роден
Починал

Националност българин
Политика
Партия Българска социалдемократическа партия
Убеждения социалдемократ
Отличия орден „Стара планина(посмъртно, 2016)
Народен представител в:
VI ВНС   VII ВНС   

Подпис BASA-117-46-1084-98-Signature of Petar Dertliev (cropped).jpg

Петър Антонов Дертлиев (7 април 1916 – 5 ноември 2000) е български политик, социалдемократ. Роден е в с. Писарово, Плевенска област.[1]

Професионален път[редактиране | редактиране на кода]

Петър Дертлиев по образование е лекар. Завършва медицина през 1941 година. Бил е за кратко асистент в катедра Анатомия на Медицинския факултет на Софийския университет. Кариерата му е белязана от политическото преследване, упражнено спрямо него. От 1957 до 1963 работи в туб-диспансера за деца в Трявна и Перник. След това до пенсионирането си през 1984 г. е завеждащ флуорографското отделение на Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди комунистическата диктатура[редактиране | редактиране на кода]

Петър Дертлиев по собствените му думи е „социалдемократ от юноша“.[2] Участвал е в стачки и е заемал открити социални позиции по трибуни. Огромно влияние за формирането на политическите му възгледи и ерудиция изиграват срещите му със социалдемократическите лидери Кръстю Пастухов и Атанас Москов. След като се завръща в България през 1936 г. за да се бори против режима, Атанас Москов създава нелегален Акционен комитет към социалдемократическата партия. Петър Дертлиев веднага се включва в него. Дейността им се състои главно в нелегално печатане на вестници, позиви, апели и др. и тяхното разпространяване.[3] За първи път е арестуван през 1936 година по време на студентска протестна демонстрация за възстановяване на Търновската конституция. По-късно е многократно арестуван за опозиционна дейност срещу безпартийния режим, установен след 1934 година.[4] През 1938 година е следствен за нелегално печатане и разпространяване на материали по време на изборите. След навлизането на германските войски у нас през 1941 г., Петър Дертлиев не е безразличен към възторга, обхванал обществото около присъединяването на „Новоосвободените земи” към България. Обаче, същевременно с тревога си задава въпроса - какво ще стане "дори с жалката полусвобода" в България, ако хитлерофашистката армия спечели войната.[5]

По време на комунистическата диктатура[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е член на комитет на Отечествения фронт в Софийския университет и в Медицинския факултет. Секретар е на Съюза на социалистическата младеж.

През 1946 г. за опозиционна дейност срещу налагащия се комунистически режим е изпратен в лагер „Росица“. Същата година бива избран за народен представител във Великото народно събрание. През 1948 г. депутатският му имунитет е отнет, а Дертлиев бива осъден на десет години затвор „за контрареволюционна дейност“. Излежава ги в лагерите в с. Венчан и Белене (на 2 пъти), Плевенския затвор, наказателното отделение и в затвора за рецидивисти в Пазарджик. Този период не води до промяна на политическите му убеждения.

След 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След политическите промени от 1989 г., заедно с Атанас Москов стават инициатори за възстановяването на Българската социалдемократическа партия (БСДП). След краткото председателстване на Атанас Москов (1989 – 1990 г.), от 1990 г. Петър Дертлиев оглавява БСДП като неин председател.[6] През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист. Дертлиев подписва новата конституция и не се съгласява с позицията на 39-те народни представители, напуснали парламента. Изважда БСДП от СДС през 1991 г. и се опитва да създаде политически център, алтернатива на БСП и СДС. Привлича бивши членове на БСП (от СДК „Европа“) в Социалдемократическия съюз към БСДП. Опитва се да сформира силно социалдемократическо ядро, около което да се обедини политическият център, и до голяма степен постига това със създаването на Съвет за сътрудничество с участието на Алтернативната социаллиберална партия, Гражданско обединение за републиката, Зелената партия, ПК Екогласност и др. През 1994 г. е пръв председател на ротационен принцип на Политически съюз Демократична алтернатива за републиката (ДАР).

Петър Дертлиев е автор на 2 автобиографични книги, една от които е „Това съм аз – речи, статии, интервюта“.

Оттегля се от активна политическа дейност през 1998 г., като остава почетен председател на БСДП. Въпреки силно влошеното си здраве, до последния момент се занимава с политически проблеми. Умира от рак на 5 ноември 2000 г. в София.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

На 23 декември 2016 г. е удостоен посмъртно от президента Росен Плевнелиев с ореден „Стара планина“ I степен „за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в Република България“[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. България 20 век: Алманах, Филип Панайотов, Иванка Николова, TRUD Publishers, 1999, ISBN 9545281464, стр. 430.
  2. Петър Антонов Дертлиев. // omda.bgt. Посетен на 16 август 2013.
  3. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  4. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 48 – 50, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  5. Дертлиев, Петър, Ден първи – ден последен, стр. 68, ИК „Свят.Наука“, Фондация „Янко Сакъзов“, София, 1996 г.
  6. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  7. Указ № 457 от 23 декември 2016 г. Обн. ДВ., бр. 3 от 10 януари 2017 г.

Външни източници[редактиране | редактиране на кода]

Сайт на Българската социалдемократическа партия [1]