Петър Димитров-Рудар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Димитров-Рудар
Роден 2 юли 1906
Починал 18 октомври 1994

Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) е изтъкнат български детски писател, публицист, оратор и критик предимно на детска литература. Той е автор на над 20 книги, предимно разкази за деца и учебници. Работи и като преподавател по литература.

През 1925 г. е сред основателите на Дружеството на детските писатели. Между 1927 и 1929 г. е главен редактор на художественото списание „Млад турист”. През 1927 става сътрудник на детските списания „Светулка” и „Детска радост”, като редактира и вестничето за деца „Планинче”. През същата година пише първото изследване върху детската литература („Нашата детска литература. Част 1. Поезия“).[1] Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1929. В периода 1932-1945 година е адвокат в Стралджа и Сливен.

Участва в завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. От 1946 до 1949 година е главен секретар на съюза на Българо-съветските дружества. Между 1946 и 1951 година е главен редактор на в. „Българо-съветско единство“. В периода 1952-1962 година е заместник-редактор на издателство „Народна младеж“.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хоро, изд. „Народна младеж”, София (1953) (илюстрации на Стоян Анастасов)
  • Юнаци, герои - познайници твои: Хумористични стихотворения и поеми, изд. „Народна младеж”, София (1961) (илюстрации на Доньо Донев)
  • Дядо Вълю и вълкът, „сп. Славейче”, София (1976) (илюстрации на Никифор Русков)
  • Разкази за Георги Димитров, изд. „Отечество” (1977)
  • Тръбачът на Казак алай, изд. „сп. Славейче”, София (1986) (илюстрации на Васил Вълчев)
  • Жив е той: Разказ за Хаджи Димитър, изд. „сп. Славейче”, София (1990) (илюстрации на Иван Йовчев)
  • В търсене на истината,

Източници[редактиране | редактиране на кода]