Петър Димитров-Рудар
| Петър Димитров-Рудар | |
| български писател | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 октомври 1994 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) е български детски писател, публицист, оратор и критик предимно на детска литература. Автор е на над 20 книги, предимно разкази за деца и учебници. Работи и като преподавател по литература.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 2 юли 1906 г. в Сливен в семейството на просбописец и домакиня. Завършва гимназия в родния си град.[1]
През 1925 г. става сътрудник на детските списания „Светулка“ и „Детска радост“, а през 1928 г. е сред основателите на Дружеството на детските писатели, на което става секретар.[1] Между 1927 и 1929 г. е главен редактор на художественото списание „Млад турист“. Редактира и вестничето за деца „Планинче“. Няколко години завежда отдела за детска литература във в. „Литературен глас“. През 1927 г. пише първото изследване върху българската детска литература („Нашата детска литература. Част 1. Поезия“).[2] Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1929 г.
Работи като съдебен кандидат при сливенския окръжен съд, но е уволнен заради комунистическите си убеждения по ЗЗД. В периода 1932 – 1945 г. е адвокат на свободна практика в село (дн. град) Стралджа, Ямболско, и Сливен.[1]
Участва в завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. и е един от народните обвинители в Народния съд. От 1946 до 1949 г. е главен секретар на съюза на Българо-съветските дружества. Между 1946 и 1951 г. е главен редактор на в. „Българо-съветско единство“.[1]
Преподавател е по детска литература в Държавния библиотечен институт (1951 – 1952). През периода 1952 – 1962 г. ръководи редакциите за детска и юношеска литература и е заместник-редактор в издателството на Централния комитет на ДСНМ „Народна младеж“.[1][3]
Член е на Съюза на българските писатели.[4][1]
Умира в София на 18 октомври 1994 г.[1]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Негова съпруга е преводачката Божана Михайлова Димитрова. Тяхна дъщеря е езиковедката Стефана Димитрова.[5]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Хоро, изд. „Народна младеж“, София (1953) (илюстрации на Стоян Анастасов)
- Юнаци, герои – познайници твои: Хумористични стихотворения и поеми, изд. „Народна младеж“, София (1961) (илюстрации на Доньо Донев)
- Дядо Вълю и вълкът, сп. „Славейче“, София (1976) (илюстрации на Никифор Русков)
- Разкази за Георги Димитров, изд. „Отечество“ (1977)
- Тръбачът на Казак алай, изд. сп. „Славейче“, София (1986) (илюстрации на Васил Вълчев)
- Жив е той: Разказ за Хаджи Димитър, изд. сп. „Славейче“, София (1990) (илюстрации на Иван Йовчев)
- В търсене на истината
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 8 Петър Димитров-Рудар, Литературен свят.
- ↑ peterbobev.eu // Посетен на 17 март 2022.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 141 // Архивиран от оригинала на 24 октомври 2019. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
- ↑ Стефана Димитрова, Литернет.
|
