Петър Динеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Динеков
български литературен историк и фолклорист
Роден
Починал
Научна дейност
Област История на литературата, фолклористика, литературна критика
Образование Софийски университет
Работил в СУ „Св. Климент Охридски“, БАН

Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист. Академик на Българската академия на науките и професор в СУ „Св. Климент Охридски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Динеков е роден на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско. През 1933 г. Динеков завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г.

От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в Пловдив. Емоционалната му връзка е толкова силна, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска литература (1941-1979); История на българската литература през Възраждането (1944-1979); Български фолклор (1945-1979); История на руската и полската литература (1944-1945).

Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Динеков е ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.

От 1952 г. до пенсионирането си като професор в Софийския университет води Кръжок по стара и възрожденска българска литература и по български фолклор, традиционно известен като „Кръжокът на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература.

Умира на 22 февруари 1992 г. в София.

Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения-монографии на акад. П. Динеков:

  • „София през XIX век до Освобождението на България“ (1937),
  • „Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо“ (1939),
  • „Българска лирика. Антология“ (1940 г.),
  • „Първи възрожденци“ (1942 г.),
  • „Българска народна поезия“ (1949 г.),
  • „Стара българска литература. ч. I и II“ (1950 г. и 1953 г.),
  • „Литературни образи“ (1956 г.),
  • „Български фолклор. т. I“ (1959 г.),
  • „Възрожденски писатели“ (1962 г., 2-ро издание 1964 г.),
  • „Литературни въпроси“ (1963 г.)
  • „Старобългарски страници. Антология“ (1966 г.; 1968 г.),
  • „Из историята на българската литература“ (1969 г.),
  • „Между свои и чужди“ (1969 г.),
  • „Историческа съдба и съвременност“ (1972 г.),
  • „В света на Христо Ботев“ (1976 г.),
  • „При изворите на българската култура“ (1977 г.),
  • „Между фолклора и литературата“ (1978 г.),
  • „Похвала на старата българска литература“ (1979 г.),
  • „В живота и литературата“ (1982 г.),
  • „Литература и култура“ (1982 г.),
  • „От Възраждането до днешния ден“ (1987 г.),
  • „По следите на българската литература и наука“ (1988 г.),
  • „Проблеми на старата българска литература“ (1989 г.),
  • „Стойко Стойков“ (1993 г.)

За него[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]