Петър Динчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пеньо (Петър) Динчев
юрист, доктор по право, български политик
Роден
1964 г.
с. Любеново, сега Първомайско
Починал
1925 г.
Цариград, Турция
министър в кабинетите на Васил Радославов 1913-1919 г.

Пеньо (Петър) Динчев е български политик, член на Народнолибералната партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1862 г. в село Любеново, тогава в Османската империя, сега квартал на Първомай. Завършва гимназия в Табор (сега в Чехия) и право с докторат в Белгия през 1887 г. Практикува в Бургас. През 1913 г. се премества в София, след като приема пост в кабинета на Васил Радославов. В периода 17 юли- 6 октомври 1913 г. е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, а от 23 септември 1913 г. – става министър на земеделието.[1] Между 1914 и 1919 г. е народен представител в Седемнадесетото Обикновено народно събрание. Арестуван заедно с всички министри от двата кабинета на Радославов през 1919 г. Делото приключва едва през март 1923 година, когато е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор. Осободен е през зимата на 1925 г. Умира на 12 август 1925 година от кръвоизлив на язва по време на частно посещение. в Цариград

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Никола Генадиев министър на търговията и земеделието
(6 октомври 1913 – 21 юни 1918)
Рашко Маджаров