Петър Драгоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петъл Драгоев
Роден 12 ноември 1904 г.
Починал 1990 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България

Петър Драгоев е сред големите български преводачи от италиански език. Претворил е произведения на някои от най-значимите автори на италианската литература като Николо Макиавели, Алесандро Мандзони, Едмондо де Амичис, Корадо Алваро, Джузепе Томази ди Лампедуза, Алберто Моравия, Чезаре Павезе, Итало Калвино и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Драгоев Драгоев е роден през 1904 година в село Катунище, Сливенска област. Завършва търговска гимназия. Следва две години агрономство в Перуджа, Италия. Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет за политически и стопански науки в София, (днес УНСС). От 1923 година превежда от френски, руски и главно от италиански език.

След 9 септември 1944 година Петър Драгоев работи като редактор в кинематографията.

Публикува статии в литературни издания, както и собствени творби.

Дълги години поддържа близко приятелство с музиколога Константин Константинов.[1]

Собствени произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Николо Макиавели. Живот, личност, творчество“, 1932
  • „Делото на един голям италиански критик (Ренато Сера)“,1938
  • „Смях и мъдрост. Мисли, парадокси и приумици от цял свят“, 1941
  • „Моите разговори с Екатерина Каравелова“, 1996, 1997

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Вирджилио Броки, „Нети“, роман, 1929
  2. Вирджилио Броки, „Мити“, роман, 1930
  3. Николо Макиавели, „Князът“, 1932
  4. Рафаело Джованьоли, „Спартак“, исторически роман, 1932, 1945, 1949, 1961, 1968, 1977, 1982, 1997, 2004
  5. Карло Сфорца, „Безсмъртните мисли на Макиавели“, 1942
  6. Нино Салванески, „Дяволската цигулка“ (Животът на Паганини), роман, 1946
  7. Джино Келаци, „Петте гарибалдийчета“, роман, 1949
  8. Рената Вигано, „Другарката Анезе“ роман, 1952
  9. Антонио Грамши, „Писма от затвора“, 1956
  10. Едмондо де Амичис, „Сърце“ (Дневникът на един ученик), роман, 1957, 1965, 1969, 1972, 1978, 1992, 1996, 1998
  11. Карло Колоди, „Приключенията на Пинокио“ (Историята на една дървена кукла), роман, 1957, 1962, 1963, 1974, 1975, 1980, 1992, 1994, 1996, 1997, 1998, 2012
  12. Алесандро Мандзони, „Годениците“ (Миланска хроника от ХVII столетие), роман, 1957, 1977
  13. Джузепе Гарибалди, „Моите спомени“, 1958
  14. Маджорина Кастолди, „Басни от Жан дьо Лафонтен“, 1960, 1962, 1972, 1992, 1993, 1995, 1999
  15. Джузепе Томази ди Лампедуза, „Гепардът“, роман, 1961, 1969, 1977, 1979, 2007
  16. Франкс Солинас, „Скуарчо“, повест, 1961
  17. Джовани Джермането, „Спомени на един бръснар“, 1961
  18. Нино Палумбо, „Данъчният чиновник“, роман, 1962
  19. Васко Пратолини, „Семейна хроника“, роман, 1963
  20. Индро Монтанели, „Генерал Дела Ровере“ (Показания на едно дело), повест, 1963
  21. Либеро Биджарети, „Конгрес“, роман, 1967
  22. Карло Касола, „Момичето на Бубе“, роман, 1967
  23. Джузепе Марота, „Ученици на слънцето“, повест, 1967, 1979
  24. Леонардо Шаша, „Всекиму своето“, роман, 1968, 1980
  25. Марчело Вентури, „Зелените очи на Малвина“, разкази, 1969, 1972
  26. Виторио Джовани Роси, „Океанът“, повест, 1972, 1977
  27. Итало Калвино, „Италианска история“, повест, 1973
  28. Чезаре Павезе, „Плажът“, повест, 1973
  29. Джузепе Марота, „Ученици на времето“, роман, 1974
  30. Алберто Моравия, „Римски разкази“, 1975, 2009
  31. Алберто Моравия, „Нови римски разкази“, 1977
  32. Корадо Алваро, „Сватбено пътешествие до Неапол“, разкази, 1979
  33. Джузепе Гарибалди, „Мемоари“, 1982
  34. Итало Калвино, „Приключението на един поет“, разкази, 1984

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]