Петър Енчев (ВДРО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Енчев Чернев
български революционер
Петър Енчев Чернев 
Роден:
Алфатар, България

Петър Енчев Чернев е български революционер, деец на Вътрешната добруджанска революционна организация и борец за освобождение на Добруджа от румънска власт. Майка му и баща му са източноправославни християни. Роден през 1888 г. в гр. Алфатар, Силистренско.

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди румънската окупация е бил кмет на Алфатар. Отказва доброволно сдаване на властта и е осъден от румънците и изпратен в затвор в Кюстенджа. Избягва от затвора и се заселва в гр. Исперих.

Притеснен от тормоза на румънците в окупирана Добруджа, се свързва с Калчо Добрев Караиванов и още преди създаването на ВДРО създават чета за борба с румънските банди.

В нота на румънското посолство до България от 31 октомври 1921 г. се казва, че в Исперих е сформирана чета от 100 души от запасни воини от българската армия, предвождана от Петър Енчев и Калчо Добрев, която е започнала да действа на 31 май 1922 г. Силистренският префект Ташку Пучеря информира своето правителство, че в района на неговата префектура действат 2 чети, едната от 24 човека с район на действие Тутракан - Силистра. Нейни водачи са Калчо Добрев (пребиваващ в Русе) и Петър Енчев – офицер от запаса.

След 1923 г. Енчев влиза в редовете на ВДРО. Участва в сражения с румънската жандармерия и редовна армия. През 1933 г. таен агент № 425 донася на Министерството на вътрешните работи в България, че Петър Енчев е определен от Стефан Боздуганов за Исперихския войвода на ВДРО и е организирал въоръжени чети в селата в района. Заедно със своята чета Петър Енчев създава постоянен смут и притеснения на румънците в Южна Добруджа чрез екзекуции на румънци притеснявали българското население.

Става кмет на Исперих.

За заслугите му към България е представен за награждаване с орден през 1943 г.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира през 1949. Репресиран от комунистическата власт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Златев, Л., Х. Лебикян. Иван Хаджииванов. Родови корени, общественик и деен ръководител на борбата за освобождението на Добруджа. Русе, 2005
  • Златев, Л. Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) 1923 - 1940 г. Русе, 2009 г.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]