Петър Зафиров
| Петър Зафиров | |
| български офицер | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | 1922 – 1946 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование | 22-ри пехотен полк 4-ти пехотен полк |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
.svg){kind=small}
Петър Трайков Зафиров е български офицер, подполковник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 28 януари 1899 година Цариград, Османска империя. През 1922 година завършва Военното на Негово Величество училище в София и на 1 април е произведен в чин подпоручик. От 1930 г. служи в 22-ри пехотен тракийски полк, от 1933 е в 4-ти пехотен плевенски полк, след което от 1936 г. служи във 2-ра военно-инспекционна област. От 1939 г. е в щаба на 2-ра армия, а през следващата година е назначен за командир на 9-и пограничен участък. През 1944 година е назначен за командир на трета интенандска дружина. В периода 6 февруари - март 1945 година е временен командир на единадесети пехотен сливенски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас. През 1946 година уволнен с мотив „В интерес на службата“. Съден е от Народния съд, но оправдан[1].
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1 април 1922)
- Поручик (6 май 1925)
- Капитан (3 октомври 1933)
- Майор (6 май 1940)
- Подполковник (6 май 1943)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 58
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
