Петър Иванов (опълченец)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Иванов.
| Петър Иванов Станев (Казасов) | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | януари 1931
|
| Националност | българин |
Петър Иванов е български опълченец. Името му се среща още като Петър Иванов Станев (Казасов)[1][2] и Петър Казасов.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1856 година в Търново. Взима участие в Априлското въстание като куриер, а след разгрома на въстанието бяга във Влашко. Там на 26 юни 1877 година[1] постъпва в редиците на българското опълчение, зачислен е в състава на Трета знаменна дружина под командването на подполковник Павел Калитин, [4] на която е поверено Самарското знаме. Участва в Битката при Шипченския проход през юли 1877 г. и в епичната Битка при Стара Загора срещу Централната османска армия с командир Сюлейман паша на 19/31 юли 1877 г.
След Освобождението служи известно време в Търново, а на 7 юли 1890 година постъпва на работа в Бургас. Взима дейно участие в местното поборническо-опълченско дружество и работи за утвърждаване на българщината в многонационалния град, [1] в който по това време преобладава турско и гръцко население. Участва в управлението на града.[3]
Създава голямо семейство, което обаче трудно изхранва. Умира през януари 1931 година.[1]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
За участието си в Руско-турската война е отличен с учредения на 19 юли 1880 г. от княз Александър Батенберг първи български официален медал „За Освобождението 1877–1878“.[1]
Със свое решение от 21 септември 1922 г. Габровският градски общински съвет обявява за почетни граждани 522 поборници и опълченци, един от които (под № 202) е Петър Иванов Станев (Казасов).[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Керемидчиев, Я., Инджиева, Р. (съст.) „Опълченци, родени в Бургаския край и придошли в района след Освобождението“. Окръжен исторически музей - Бургас, 1978 г., стр. 29.
- ↑ а б Почетни граждани от 8-ия до 529-ия – опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка, Сайт на Община Габрово. Последен достъп: 12.04.2022.
- ↑ а б Бакърджиева, Стефка. Знаете ли, че: 86 опълченци са свързани с Бургас и региона, Сайт на БНР, Радио Бургас, 06.03.2018. Последен достъп: 12.04.2022.
- ↑ Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 31, 35.