Петър Коларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Коларов
български политик
Роден
Починал

Петър Василев Коларов е политик от БКП, интербригадист, майор от съветската армия и санитарен генерал-майор от българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Коларов е роден на 30 юни 1906 г. в Шумен в семейството на Васил Коларов. Учи в училище за художествено възпитание в Австрия. От 1922 година е член на БКМС, а през 1923 година семейството му емигрира в СССР след разгрома на Септемврийското въстание. През 1924 г. се записва във Военномедицинската академия в Санкт Петербуг, но прекъсва след втората година след заболяване. През 1930 г. завършва медицина в Първи московски медицински институт. В периода 1930 – 1933 година е аспирант в Московския медицински университет. Кандидат на медицинските науки. Работи като лекар в Института по хигиена на труда. След това три години е санитарен инспектор в московски завод. Между 1936 и 1938 година участва в Испанската гражданска война под името Ярослав Франек. В Испания е един от директорите на Дирекцията на санитарната служба на интернационалните бригади с чин майор. През август 1938 г. се завръща в СССР, където става началник на санитарната инспекция в Управлението на водния транспорт. От 1941 до 1944 година влиза в ръководството на гражданския въздушен флот на СССР.

От 5 септември 1944 г. е командирован в политическото управление на Трети украински фронт.[1] На 8 септември 1944 година се завръща в България и става член на БКП. Назначен е за началник на медицинската служба на Българската армия[2]. От 12 октомври 1944 г. е заместник-началник на санитарния отдел при щаба на войската. В периода 1944 – 1950 г. е началник на медицинската служба на българската армия. От юли 1949 до юли 1950 г. е началник на Българския футболен съюз.

В периода 1950 – 1962 г. е министър на народното здраве. Между 1950 и 1966 година е председател на Българският червен кръст, а от 1956 г. е член на ЦК на БКП.

Женен е за одринчанката Елена Коларова (по баща Божикова)[3].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • майор от съветската армия
  • подполковник от българската армия (септември 1944)
  • полковник от българската армия (12 октомври 1944)
  • генерал-майор от българската армия (13 ноември 1948)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Керин, Т. От интербригадист до министър на България
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 261, ISBN 954-528-790-X
  3. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 220. Посетен на 2015-09-02.