Петър Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Константинов
български лекар, общественик, писател и публицист
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Университет за национално и световно стопанство
Медицински университет – София
Професия лекар, писател, общественик
Литература
Жанрове роман, повест, разказ, студия

Петър Константинов е български общественик, писател и публицист, историк, изкуствовед и медик; професор.

До смъртта си е председател е на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ – организация с идеална цел, която през последните 20 години осъществи изключително активна дейност в България и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата ни памет. Председател на Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Константинов е роден на 1 август 1928 г. в гр. Казанлък. Завършва Медицинския университет и Висшия икономически институт в София, специалност политическа икономия. Специализира вътрешни болести, кардиология и ревматология в София и Грайфсвалд. До 1984 г. той е лекар в системата на Министерството на транспорта, Главното управление на Строителните войски и Клиниката по вътрешни болести и терапия при Медицинската академия в София.[1].

Петър Константинов е един от основателите и председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“ – първата общонародна организация след демократичните промени през 1989 г.

През последните 22 години от живота си той осъществява изключително активна дейност в България и в чужбина за пробуждане, съхранение и разпространение на българския народен дух, народните традиции и историческата памет.

Като председател на Националния комитет за защита правата на българите извън сегашните граници на България и на Националния комитет за защита на историческата истина в България, той съдейства с подкрепата на широката общественост за формиране на истинско и действащо гражданско общество в страната ни.

На 30 юли 2009 г. Петър Константинов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Казанлък“.

Женен, има син.

След тежко боледуване почива в София на 12 юни 2011 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 30 книги – романи, повести, сборници, разкази, художествена публицистика и изкуствознание, повечето от които са претърпели три, четири и пет издания[3].

По-известни негови книги са „Предание от изчезналия град“, „Хаджи Адем“, „Ирмена“, тетралогията „Синият аметист“, „Светилници в утрото“, „Сказание за долината на розите“, „Вечният Бог“, „Вдъхновението на едно столетие“, „Старият Пловдив“, „История на България с някои премълчавани досега исторически факти“, „За и против националните интереси на България“, „Завръщането на Прометей“, „Съкровищата на България“, „Съкровищата на Европа“, „Съкровищата на света“ и др.

Автор и на над 200 научни труда в областта на медицината, изкуството, политическа икономия и историята и над 2000 публикации в периодичния печат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]