Петър Кушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Кушев
български учител революционер

Роден
Починал
12 май 1939 г. (69 г.)
Политика
Депутат XXI ОНС   XXIII ОНС   
Петър Кушев в Общомедия

Петър Михайлов Кушев с псевдоним Ескулап[1] е български лекар, политик и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Като заточеник в 1906 година.

Кушев е роден в град Велес и принадлежи към голямата велешка фамилия Кушеви. Брат е на просветния деец и революционер Бано Кушев и чичо на войводата на ВМРО Илия Кушев и четника Тодор Кушев. По препоръка на началника на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.[2]

Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва в 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. В 1898 година напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина.

Връща се в Македония и работи като лекар в Скопие и родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес в 1905 година. В същата година е арестуван заедно с Тодор Лазаров, осъден на 10 години и заточен в Тарабулус аш-Шам[3]. След Младотурската революция е амнистиран. Участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съвет[4].

Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.[5] През 1915 година влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка[6].

Участва в Първата световна война (1915 - 1918) като дивизионен лекар в 11-а и Планинската дивизия.[7][8]

След войната е депутат в ХХІ Народно събрание от Демократическия сговор. Заедно с Михаил Монев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата. Кушев е част и от Македонската парламентарна група в ХХІІІ Народно събрание (1931 - 1934) от Неврокопско.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
 
 
Петър Кушев
(1870 — 1839)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1901)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 41.
  2. Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.
  3. Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4
  5. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  6. Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.41,51,59.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 88 - 89.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
  9. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)“, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.


     Портал „Македония“         Портал „Македония