Направо към съдържанието

Петър Кушев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Кушев
български учител революционер
Роден
Починал
12 май 1939 г. (69 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, България
Учил вУниверситет на Монпелие
Солунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Политика
Депутат
XXI ОНС   XXIII ОНС   
Петър Кушев в Общомедия

Петър Михайлов (Мишев) Кушев с псевдоним Ескулап[1] е български военен лекар (санитарен полковник), политик и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Като заточеник в 1906 година.

Петър Кушев е роден на 24 март 1870 година (според друг източник на 7 март 1876 година[2]) в град Велес и принадлежи към голямата велешка фамилия Кушеви. Брат е на просветния деец и революционер Бано Кушев и чичо на войводата на ВМРО Илия Кушев и четника Тодор Кушев. По препоръка на началника на тайната полиция на Българския таен централен революционен комитет Спиро Костов за агенти и куриери на комитета са приети Христо Татарчев, Пере Тошев, Андрей Ляпчев и Петър Кушев.[3]

Учи в българската гимназия в Солун и във Военното училище в София, което завършва в 1892 година. Постъпва на служба в Шести пехотен търновски полк на Българската армия. В 1898 година напуска военната служба и заминава за Монпелие, Франция, където завършва медицина в 1904 година.[4]

Връща се в Македония и работи като лекар в Скопие и родния си Велес. Става член на ВМОРО. Делегат е на Рилския конгрес в 1905 година. В същата година е арестуван заедно с Тодор Лазаров, осъден на 10 години и заточен в Тарабулус аш-Шам[5]. След Младотурската революция е амнистиран. Участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Скопския вилает в Съюзния съвет[6].

Участва във възстановяването на революционната организация и в 1910 година е избран за запасен член на нейния Централен комитет.[7] По време на Балканската война помага за основаването на противохолерни болници в Лозенград и Чаталджа, а през Междусъюзническата война ръководи военната болница в Ксанти. През 1915 година влиза заедно с Димитър Точков в Задграничното представителство на ВМОРО, които заедно с Любомир Милетич, Александър Балабанов и Иван Георгов същата година обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка[8].

Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Участва в Първата световна война (1915 – 1918) последователно като ръководител на дивизионен лазарет, дивизионна полска болница и накрая като дивизионен лекар в 11-а и Планинската дивизия.[9][10][11] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Св. Александър“, IV ст., с мечове отгоре.[12]

След войната е депутат в ХХІ Народно събрание от Демократическия сговор. Заедно с Михаил Монев е официален пълномощник на ВМРО пред министерствата. В периода 1921 – 1923 г. е началник на военномедицинската служба на българската армия.[13] Излиза в запаса със звание санитарен полковник. Кушев е част и от Македонската парламентарна група в ХХІІІ Народно събрание (1931 – 1934) от Неврокопско.[14]

По време на военната си кариера служи като лекар в 6-и пехотен търновски полк, Софийския крепостен батальон и 4-и артилерийски полк. Женен е и има 2 деца.[15]

Болен от рак, се самоубива на 12 май 1939 година в София.[16]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 – 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко
Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 – 1905)
 
 
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
Евтимия Кушева
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йованче Кушев
 
Константин Кушев
 
Бано Кушев
(1863 – 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 – ?)
 
Петър Кушев
(1870 – 1939)
 
Георги Кушев
(1862 – 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 – 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 – 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 – 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 – 1992)
 
Невена
Шоптраянова
 
Тодор Шоптраянов
(1901 – 1977)
 
 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 41.
  2. ↑ Куртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111.
  3. ↑ Съединението 1885. Спомени, София, 1985, стр. 50.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
  5. ↑ Шатев, Павел. „В Македония под робство“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1983, стр. 412
  6. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4
  7. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 15.
  8. ↑ Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр.41,51,59.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88 – 89.
  10. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
  11. ↑ Куртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111.
  12. ↑ ВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115-116 (Заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната)
  13. ↑ Куртев, В. Военномедицинската служба в България през годините от Първата световна война до отечествената война (1918-1944). В: Давидова, В. Страници из историята на медицината у нас. Изд. Медицина и физкултура, с. 111.
  14. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)“, Университетско издателство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2001.
  15. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 159.
  16. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247 – 248.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Кушев&oldid=12826190“.