Петър Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Лазаров
български полковник
Роден: 16 декември, 1898
Починал: ?
?

Петър Лазаров Лазаров е български офицер, полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 декември 1898 година в старозагорското село Яйканлии. През 1920 година завършва Военното училище в София. Служи последователно в 39 пехотна солунска дружина И в 8 депо. През 1930 г. с министерска заповед №70 е назначен за командир на рота от 23 пехотен шипченски полк, след което с министерска заповед №83 от 1932 г. е назначен за началник на подучастък от 11-ти пограничен участък, а от 1935 г. с МЗ №116 е командир на рота от 24 пехотен черноморски полк. През 1938 г. с МЗ №21 е назначен за командир на картечна рота от 30 пехотен шейновски полк, след което е домакин на пва отдел в Държавната военна фабрика в Казанлък (МЗ №18 от 1939 г.).

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

От 1940 година служи като командир на дружина от 2-ри преносим полк. Бил е командир на 123 ехотен полк. В периода 1943 – 14 септември 1944 е командир на 63 пехотен полк. На 14 септември 1944 година с министерска заповед №125 е назначен за командир на 29 пехотен ямболски полк. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 1 клас. От 23 февруари до 11 август 1945 е командир на 46 пехотен добрички полк. През 1946 г. е Военен аташе. Уволнен е на 17 януари 1946 година.[1].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 84

Източници[редактиране | редактиране на кода]