Петър Лигушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Лигушев
български революционер
Роден

Петър Котев Лигушев (Лигушов) или Лигуш е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, станал по-късно ренегат.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Лигушев е син на битолски фурнаджия, но се издига до кмет на българската Ени махале в Битоля, църковен хорист и български учител в Битоля.[1] Присъединява се към ВМОРО. Според Тома Кърчов още през пролетта на 1904 в битолския окръжен комитет влизат Петър Лигушев за Битолско, Гиче Ошавков за Дебърско, Евгени Попсимеонов за Кичевско, Михаил Ракиджиев за Леринско, Петър Шишков за Ресенско, Боян Биолчев и Михаил Джеров. По-късно Петър Лигушев и Черния Петър от Дебър обсебват комитета и започват да вършат своеволия.[2] Петър Лигушев става приближен на Борис Сарафов, а вследствие на дейността му се изостря противоборството между различните битолски групи на ВМОРО. През 1906 година година американският журналист Алберт Сониксен се среща с Петър Лигушев и остава с лошо впечатление за него.[3] Тома Николов пише за Лигушев:

Петър Лигушев, който по-преди беше прост работник и кмет на Ени махале, със своята смелост изпъкна като добър ръководител. Благодарение на неговата смелост и енергия той стана председател на окръжния комитет. Той беше изпратен в София с пълномощно до Борис Сарафов, че последният се упълномощава с правата на задграничен представител на Битолския револкщионен оръг. Борис Сарафов, какъвто си беше галантен, приел радушно Лигушева и го разходил из София, като го почерпил и нагостил. Поласкан от тоя прием, Петър Лигушев се върна в Битоля като отявлен сарафист.[4]

На 23 март 1906 година четата на Георги Сугарев е открита и разбита от турски аскер, а архивът на четата е заловен. Четата е издадена от Петър Лигушев заради вражда с войводата Сугарев, а започналите разкрития на турските власти водят до началото на Лигушевата афера и срещу Лигушев е извършен неуспешен опит за убийство. Според Тома Николов Петър Лигушев е арестуван и, въпреки че свидетелства срещу редица дейци на ВМОРО от Битоля, е осъден на доживотен затвор.[4] Но според Милан Матов след предателството се преселва в турската махала и получава заплата като таен агент на турската полиция. След Хуриета младотурците силно настояват ВМОРО да го опрости, но това не става и Лигушев живее в Цариград.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 257.
  2. Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник. Трето издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 138.
  3. Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник. Трето издание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 82 - 83.
  4. а б Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 184.
  5. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 81.
     Портал „Македония“         Портал „Македония