Направо към съдържанието

Петър Мартулков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Мартулков
български учител и революционер
Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните
Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните
Роден
Починал
1947 г. (71 г.)
Учил вСофийски университет
Петър Мартулков в Общомедия

Петър Панев (Панов) Мартулков е български учител, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Петър Мартулков е роден на 12 май 1875 година във Велес, тогава в Османската империя.[1] Негов роднина е деецът на ВМРО (обединена) и БКП Александър Мартулков.

Завършва първоначално училище във Велес,[2] а през учебна година 1894/1895 г. с десетия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.[3][2] След това през 1897/1898 година завършва Физико-математическия клон на Висшето училище в София.[2] В 1898/1899 учебна година учителства в Първа софийска гимназия,[2][4] а на 1 септември 1899 година е назначен за учител в Битолската българска класическа гимназия, където преподава алгебра, геометрия, тригонометрия и физика.[2]

Мартулков, който в Битоля е колега с Даме Груев и Михаил Герджиков, активно участва в революционната дейност и в Битолско[5] и в Одринска Тракия, където пристига през 1900 година, като учител в Одринската българска мъжка гимназия.[6] Избран е за член на Одринския окръжен революционен комитет, но след като е разкрит през 1901 година се премества в България. През 1902 година завършва школата за запасни офицери и на 15 март е произведен чин запасен подпоручик. От 1904 до 1921 г. преподава Математика във Втора мъжка гимназия в София.

Петър Мартулков участва във Балканската война и Междусъюзническата война, като на 28 юли 1913 г. е произведен в чин запасен поручик. По време на Първата световна война запасен поручик Мартулков е командир на нестроева рота от 5-и пехотен македонски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента[7]. На 22 септември 1917 година е произведен в чин капитан[8].

Учебник по геометрия на Петър Маркулков, издаден и от неговото издателство, 1930 г.

След войните работи в Софийския учителски институт. В 1925 година отново постъпва в Първа мъжка гимназия, а от 1 септември 1926 година става началник на отделението за средните училища в Министерството на народното просвещение.[4] След това е главен инспектор по математика и физика към Министерството, притежава издателство, и е автор е на много учебници по математика и физика за средните училища.[9][10] Член е на Македонския научен институт.[11]

Петър Мартулков умира през 1947 година.[12]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 283 – 284.
  2. 1 2 3 4 5 Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  4. 1 2 Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 62.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 110.
  6. ↑ Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
  7. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93
  8. ↑ Руменин, с. 231
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
  10. ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  11. ↑ Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 – 1939). Дневник (1940 – 1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 625.
  12. ↑ Сайт на 22-ро СОУ „Георги С. Раковски“ Архив на оригинала от 2016-09-24 в Wayback Machine..

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 231.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Мартулков&oldid=12887618“.