Петър Михов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Михов
български учител и революционер

Роден
Починал
25 април 1902 г. (36 г.)
Петър Михов в Общомедия

Петър К. Михов с псевдоним Ганчо[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михов в ковчега

Петър Михов е роден на 27 май 1865 година във Велес, тогава в Османската империя. Негов племенник е революционерът Йордан Варналиев.[2] Основно образование получава в родния си град, а през 1885 година завършва Софийската гимназия и за кратко преподава в Стара Загора. Преподава също така и във Велес и Татар Пазарджик, две години е директор на велешките училища.[3] В Тетово като учител е нападнат от сърбоман и е тежко ранен. Премества се да преподава във Велес, където организира велешкия революционен район на ВМОРО и е избран за председател на околийския комитет на организацията през 1899 година.

На 2 април 1902 година е арестуван във Велес, обвинен в политически престъпления и изпратен в затвора „Куршумли хан“ в Скопие, където на 25 април турските власти инсценират самоубийството му[4].[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26.
  2. Македоно-одрински куриер, бр.15, 30 април 1903 г., стр.1
  3. Сборник от турските зверства, София, 1902, Книгопеч. и литография на Янко С. Ковачев, книга първа, стр. 7-13
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 108.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 303-304.