Петър Мицов
| Петър Мицов | |
| български революционер | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1943 г.
|
Петър Мицов Китанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Мицов в началото на XX век живее в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО през 1900 година. Сближава се с гемиджиите Орце Попйорданов и Павел Шатев и ги подпомага в подготовката на Солунските атентати. Заловен е от турските власти през 1903 година, изтезаван и осъден на 15 години затвор. Лежи в Еди куле, но е амнистиран през 1904 година и подпомага ВМОРО като легален деец до 1912 година.[1]
На 26 март 1943 година вдовицата му Донка Китанова от Кукуш, като жителка на София, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 304 - 305.
| ||||||||||||||||||||||
