Петър Могила
| Петър Могила | |
|---|---|
| Митрополит Киевски, Галицки и на цяла Русия и Трети екзарх на Константинополския престол | |
 |
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Киевско-Печорска лавра, Киев, Украйна |
|
|
|
| Религия |
Православие Православна църква |
| Семейство | |
| Род | Могила (род) |
| Баща | Симеон Могила |
| Братя/сестри | Гаврил II Могила |
| Петър Могила в Общомедия | |
Петър (Петро) Могила (на украински: Петро́ Моги́ла; на румънски: Petru Movilă) е епископ на Вселенската патриаршия, митрополит на Киев на цяла Русия и екзарх на Константинополския престол. Син е на влашкия и молдовски княз Симеон Могила от болярския управляващ род Могила. [1][2]
С основна доктринална заслуга за духовния успех на свикания Яшки събор, чиито решения са препотвърдени в Светите земи над Божи гроб от последвалия Йерусалимски събор (1672).
Благодарение на дейността му е възобновен православния живот в Новорусия и в древните храмове на Киев от Киевска Рус, включително Света София. През 1632 г. издейства от полския крал Владислав IV Ваза признаване на православието в Жеч Посполита извън униатството. С главна заслуга за учредяването на първия всерусийски духовен университет - Киево-Могилянската академия. [3][4]
След смъртта му настъпва разкол на руската църква. По мнение на Александър Востоков:
| „ | Чужденец по рождение, но с народно възпитание в Църквата, той посвещава живота си повече на русите, отколкото който и да е руснак. | “ |
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петро Могила е роден на 21 (31 по стар стил) декември 1596 г. в семейството на молдовския васал Симеон Могила и трансилванската принцеса Маргарет в Сучава. През 1607 г. след смъртта на баща си в борба за трона се преселва с майка си в украинските земи на Жечпосполита. Там ги посрещат роднините им княз Стефан Потоцки и княз Михайло Вишневецки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
Історія української літератури. Том II: Давня література (друга половина XVI–XVIII ст.). [ред. В. Суліма, М. Суліма]. Київ: Наукова думка, 2014.