Петър Начев
Тази статия е за участника в Четническата акция. За дееца на ВМОРО вижте Петруш Начев.
| Петър Начев | |
| български военен и революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Подпис | .svg) |
| Петър Начев в Общомедия | |
Петър Попначев (Начев) Икономов (изписване до 1945 година: Петъръ попъ Начевъ Икономовъ) е български офицер революционер, войвода на Македонския комитет.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Петър Начев е роден на 20 август 1869 година в Сливен, тогава в Османската империя.[2] Завършва Военното училище в София през 1889 година[1] и с чин подпоручик служи във Втори артилерийски полк във Враца. През февруари 1895 година като поручик постъпва във Висшия офицерски курс при Военното училище в София. Включва се в създадената Македонска организация, начело с Трайко Китанчев и през юни 1895 година Начев напуска армията и участва в подготовката на Четническата акция. Командва „Струмишката дружина“ в състав от 160 души, чиято цел е да нападне Струмица и да унищожи артилерийското отделение там. Негови четници са Михаил Апостолов, Михаил Радев и Васил Мутафов.[3][4]
На 28 юни четата преминава границата и се съсредоточава в подножието на планината Голак Още в първия ден на похода на четата загива командирът поручик Наечев. Вестник „Право“ пише неясно: „Неприятелски куршум пронизал основния камък и зданието почнало да се разклаща“. В писмо до брата на загиналия Михаил Начев Трайко Китанчев пише, че „доблестният и юначният Ви брат поручик Петър Начев, командир на първата въстаническа дружина в Македония е убит в планината Голак на Петровден“. Студентът Иван Цоков, събиращ пари за акцията в Казанлък, пише на Македонския комитет, че е плазнал слух, че Начев е убит от четирима четници, които заграбили от него 300 наполеона и избягали и този слух силно пречел на мисията му. На 29 юли Македонският комитет пише на Цоков писмо, в което се каза, че „Начев, след като четата е минала на няколко часа навътре в Македония е бил хванат от сърцебиене и като се страхувал да не би неговата болест да се отрази зле върху действуванието на дружината, която поради него изгубила почти цял ден, сам посегнал на живота си“.[5] След смъртта му четата е поета от Васил Мутафов.[6] Лобното място на поручик Начев е в гората при притока на река Брегалница, близо до село Калиманци, на 300 крачки от шосето Царево село – Щип.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Четническата акция в Македония през 1895 г. // Известия (XVII). София, Национален военноисторически музей, 2020. ISSN 2683-1287. с. 106.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 115.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 323.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 – 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1. с. 70.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 40.
