Петър Оджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Оджаков
български просветен деец
Роден
Починал
31 юли 1906 г. (71 г.)

Петър Василев Оджаков е български просветен деец, юрист и фолклорист. Деец на националосвободителното движение. Военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 октомври 1834 (1835) г. в Лясковец и умира в Русе на 31 юли 1906 г. Работи като учител (1858-1866). Съратник на Георги Раковски при издаването на вестник „Българска дневница“ (1859). През 1870 г. завършва право в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. Секретар на Българско благотворително общество в Кишинев. Автор на учебници, сътрудник на в. "Съветник", "Българска пчела", "Турция", "Время", "Право". "България" и на сп. "Читалище".

По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Одеский вестник“. Автор на „Българска граматика“, предназначена за военнослужащите от Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България (1878-1879).

След Освобождението работи като прокурор, главен прокурор (15.11.1884-16.03.1885), съдия и адвокат. Взема дейно участие в държавния преврат от 1881 година, който довежда до временното отменяне на Търновската конституция. Автор на научни изследвания по българско обичайно право. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество[1][2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Освободителната война 1877-1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, стр. 117.
  2. Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Практическо наставление във френский язик. Книга хърва. Браила, 1863.
  • Начални познания по география по немска метода. Виена, 1866.
  • Разни полезни наставления за младите. Русчук, 1867.
  • Наука за песнотворство и стихотворство. Учебник за в по-главните общински български училища. Одеса, 1871.
  • Упътване за описване правовите обичаи, които живеят у народа от В. В. Богишич. Прев... Прага, 1874.
  • Обичайно наследствено право. Русе, 1885.
  • История на българското право. Т. 1-2, 1893-1894.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • С. С. Бобчев. П. В. Оджаков. - В: Летопис на Българското книжовно дружество в София, 1906, № 7, 1907, 125-131.
  • Димо Минев. Град Лясковец - минало, сегашно състояние и дейци. Варна, 1944, 286-191.
  • Бужашки, Евлоги. Книжовно-пулицистичната и обществена дейност на П. В. Оджаков през Възраждането. - В: Сборник в чест на проф. д-р Христо Гандев. София: БАН, 1985, 225-248.
  • Б. Яновски. Възрожденецът Петър Оджаков. - Сп. на БАН, 1985, № 1.
  • Димитрова,Мариана, Стоян Йорданов. Лицата на Русе от I-ви до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе,2011, с. 263.
Васил Мишайков главен прокурор на Върховния касационен съд
(15 ноември 1884  – 16 март 1885)
Гаврил Орошаков