Петър Оджаков
Вижте пояснителната страница за други личности с името Оджаков.
| Петър Оджаков | |
|---|---|
| български просветен деец | |
| Роден |
15 октомври 1834 г.
|
| Починал | |
Петър Василев Оджаков е български просветен деец, юрист[1] и фолклорист. Деец на националосвободителното движение. Военен кореспондент в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 15 октомври 1834 (1835) г. в Лясковец и умира в Русе на 31 юли 1906 г. Работи като учител (1858 – 1866). Съратник на Георги Раковски при издаването на вестник „Българска дневница“ (1859). През 1870 г. завършва право в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса. Секретар на Българско благотворително общество в Кишинев. Автор на учебници, сътрудник на в. „Съветник“, „Българска пчела“, „Турция“, „Время“, „Право“. „Българин“ и на сп. „Читалище“.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на в-к „Одеский вестник“. Автор на „Българска граматика“, предназначена за военнослужещите от Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Член на българската делегация при подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (1878). Служи в Съдебния отдел на Временното руско управление в България (1878 – 1879).
След Освобождението работи като прокурор, главен прокурор (15 ноември 1884 – 16 март 1885), съдия и адвокат. Взема дейно участие в държавния преврат от 1881 година, който довежда до временното отменяне на Търновската конституция. Автор на научни изследвания по българско обичайно право. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество.[2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 2, 16 юни 1891 год., стр. 3
- ↑ Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, стр. 117.
- ↑ Списъци на председатели и главни прокурори на Върховния касационен съд
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Практическо наставление във френский язик. Книга хърва. Браила, 1863.
- Начални познания по география по немска метода. Виена, 1866.
- Разни полезни наставления за младите. Русчук, 1867.
- Наука за песнотворство и стихотворство. Учебник за в по-главните общински български училища. Одеса, 1871.
- Упътване за описване правовите обичаи, които живеят у народа от В. В. Богишич. Прев... Прага, 1874.
- Обичайно наследствено право. Русе, 1885.
- История на българското право. Т. 1 – 2, 1893 – 1894.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- С. С. Бобчев. П. В. Оджаков. – В: Летопис на Българското книжовно дружество в София, 1906, № 7, 1907, 125 – 131.
- Димо Минев. Град Лясковец – минало, сегашно състояние и дейци. Варна, 1944, 286 – 191.
- Бужашки, Евлоги. Книжовно-пулицистичната и обществена дейност на П. В. Оджаков през Възраждането. – В: Сборник в чест на проф. д-р Христо Гандев. София: БАН, 1985, 225 – 248.
- Б. Яновски. Възрожденецът Петър Оджаков. – Сп. на БАН, 1985, № 1.
- Димитрова, Мариана, Стоян Йорданов. Лицата на Русе от I до средата на ХХ век. Енциклопедичен справочник. Русе, 2011, с. 263.
| Васил Мишайков | → | главен прокурор на Върховния касационен съд (15 ноември 1884 – 16 март 1885) |
→ | Гаврил Орошаков |