Петър Парчевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Парчевич
Католически епископ
Националност Флаг на България България
Роден 1612 г.
Починал 23 юли 1674 г. (62 г.)
Пост I Марцианополски архиепископ
Пост II апостолски викарий на Молдова
Герб Petar-parchevich-gerb.jpg

Петър Парчевич е български католически епископ, патриот и дипломат, удостоен е с баронска титла от императора на Свещената римска империя. Той е смятан за един от най-великите българи през XVII век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Михайлов Парчевич (Парчев) е роден през 1612 г. в стар чипровски род – Кнежевичи-Парчевичи. Едва единадесетгодешен е изпратен на учение в град Лорето, Италия. След седемгодишно обучение се прехвърлил в Рим, където през 1637 г. завършил висшето си образование с изключителен успех като доктор по гражданско (римско) и католическо право, рядък случай в университетската практика. Не е известно с какво се е занимавал Петър Парчевич през 1637 – 1643 г. Възможно е да е бил на служба в Конгрегацията за разпространение на вярата при папския двор, защото през май 1643 г. архиепископ Петър Богдан отправил молба до нея да върне Парчевич в България, където имало нужда от свещеници.[2] След завръщането си в България, е ръкоположен за свещеник от архиепископ Петър Богдан. Той владее гръцки, латински, италиански, влашки и арменски.

През 1644 г. Марцианополският архиепископ Марко Бандулович посещава Чипровци, запознава се с Парчевич и му предлага да заеме поста секретар и помощник на Марцианополския епископ в град Бакъу, в Румъния. Този пост му позволява да обикаля земите заселени с християни от днешна Молдова, през Добруджа, до Северо-източна България. Същата година султан Ибрахим започва война с Венецианската република и сред българите се надига сериозно движение срещу султана. Парчевич взема участие в българското съзаклятие за освобождение на България. През 1646 г. Петър Парчевич е приет от дожа на Венеция. С тази среща се започват серия от дипломатически мисии в европейските дворове в търсене на помощ за освобождаване на християнските народи. Той не получава желаната военна помощ от Венецианската република.

През 1647 година чипровчани, начело с Петър Богдан, влизат в преговори с влашкия войвода Матей I Бесараб за подкрепа на евентуално въстание, като в случай на успех му обещават да го изберат за „владетел на Изтока“. Той поставя като условие да се търси подкрепата и на Жечпосполита и Венеция. Парчевич и друг българин (изглежда Франческо Соймирович) заминават за Полша и се срещат с крал Владислав IV, който им обещава помощ, след което се връщат в Чипровци с пратеници на Матей Басараб, които да се запознаят с подготовката на въстанието. Плановете са отложени, заради смъртта на Владислав IV през следващата пролет.[3]

В края на 1649 г. в град Търговище, столицата на Влахия, архиепископ Петър Богдан се среща с Матей Басараба, след което намиращият се по това време в Молдова Петър Парчевич е натоварен с нова мисия. Той посещава последователно Варшава, където новият крал Ян II Кажимеж дава принципно съгласие за военни действия, Виена, където не среща подкрепа, и Венеция, където в началото на юли се среща два пъти с дожа Франческо Молин, който не обещава друго съдействие, освен войната, която Венеция вече води срещу османците в Крит. След това Парчевич се среща в Рим с папа Инокентий X и в Анкона с Петър Богдан.[4]

Петър Парчевич е назначен от папа Александър VІІ за Марцианополски архиепископ през 1656 година. Малко след това той, Парчевич, участва в нова голяма среща в Търговище, където присъстват влашкият княз Константин I Щербан Басараб, молдовският княз Георге Щефан, сръбският патриарх Гаврило I, архиепископ Петър Богдан, бившият търновски митрополит Кирил. Взето е решение за организиране на въстание с подкрепата на Влашко и Молдова, ако се получи и подкрепата на Хабсбургската монархия.[5]

Парчевич заминава като пратеник на заговорниците при хабсбургския император Фердинанд ІІІ.[1] Хабсбургите поставят подкрепата си във връзка с умиротворяването на Украйна.[6] На 10 януари 1657 г. Парчевич получава от Фердинанд III специално кралско пълномощно за преговори с хетмана Богдан Хмелницки с уверението, че същият може да се довери напълно на пратеника и че всички разговори между тях ще бъдат запазени в пълна тайна.

В даденото пълномощно Парчевич е представен, като кралски съветник и архиепископ на Марцианопол в България. Със специален кралски указ, издаден на 12 януари 1657 г., кралят признава на Петър Парчевич благородническото звание, на което същият имал право по силата на неговия произход от средновековен владетелски и болярски род и титлата „Имперски владетел“. С тази грамота крал Фердинанд признава не само благородническата титла на Парчевич, но и неговия фамилен герб, с който на него и родствениците му от двата пола се дава право „да носи навсякъде този древен герб или отличие – сражения, паради, игри, борби, състезания, турнири, двубои и всички други каквито и да било военни действия и упражнения“.

На 17 януари 1657 г., след прощална аудиенция при австрийския крал, начело на петнадесет членна делегация Парчевич напуска австрийската столица. В пратеничеството е включен и босненският духовник Христофор Марианович. След четиридесет и четири дневно пътуване, на 1 март 1657 г. пратениците пристигат в резиденцията на Богдан Хмелницки – Чигирин. На 18 април Богдан Хмелницки връчил на Парчевич своя писмен отговор до крал Фердинанд без да знае, че същият вече е починал преди две седмици и престолът е зает от новият крал Леополд I. С общи думи Хмелницки заявява своята готовност да признае посредничеството на краля при уреждане на спорните въпроси с поляците при изчричната уговорка, че това няма да накърни интересите и целостта на украинската държава.

По време на своята мисия Парчевич заболява тежко, а през 1661 година е отстранен от архиепископския си пост, тъй като е занемарил задълженията си.[6] Принудил се да приеме дребна църковна служба в град Оломоуц.[2]

Базилика „Свети Андреа дела фратя“ в Рим

През 1668 г. австрийският император Леополд І удостоява Петър Парчевич с баронска титла (Peter Freiherr von Parchevich). Същата година той става апостолски викарий и администратор на Молдова.[7] Там той остава до 1673 г., когато кралят на Жечпосполита Ян ІІІ Собиески разбива османските войски при Хотин и това става повод Парчевич да предприеме нова дипломатическа мисия в преговорите за кръстоносен поход срещу Османската империя. Снабден с писма от молдовския господар Щефан Петричейку, архиепископ Петър Богдан, и други високопоставени представители на българския и сръбския народ, той посещава Полша, Виена, Венеция и Рим.

Почива на 23 юли 1674 г. в Рим. Погребан е в базиликата „Свети Андреа дела фратя“ пред параклиса на „Свети Франциск“.[1]

Идеите на Парчевич и Петър Богдан за освобождение на България представляват и началото на българското национално Възраждане. Дипломатическите опити на епископ Петър Парчевич остават неуспешни, но няколко години по-късно, след битката при Виена, когато османските войски са разбити и в коалицията срещу тях вече участват Австрия, Полша, Венеция и Русия, българските католици от неговия роден край решават, че е време за въстание. То избухва през 1688 г. под ръководството на Георги Пеячевич, но е потушено и българите от Чипровци са принудени да се изселят в Европа, най-вече в областта Банат.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Много институции в цяла България и извън нея са кръстени на Петър Парчевич

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]