Петър Пашов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Пашов
български езиковед
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Шуменски университет
Известен с Правоговорен речник на българския книжовен език (1975)
Практическа българска граматика (1989)
Награди Доктор хонорис кауза на Шуменския университет

Проф. Петър Пашов е български езиковед и автор на „Практическа граматика на българския език“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Минков Пашов е роден на 1 април 1931 г. в с. Буря, Габровско.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Основно образование той получава в родното си място, а през 1949 г. завършва Севлиевската мъжка гимназия. Вече като студент в специалността българска филология в Софийския държавен университет, Петър Пашов е един от най-активните участници в кръжока на проф. Стойко Стойков.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завършването на висшето си образование през 1953 г., по предложение на проф. Ст. Стойков, проф. Л. Андрейчин и проф. К. Мирчев, П. Пашов е избран за редовен асистент към Катедрата по български език в Софийския университет, където води семинарни упражнения по: съвременен български език, българска диалектология и езикова култура. Доцент (1969) и професор (1978) по съвременен български език в СУ.

Преподавал е в Шуменския университет (1971 – 1976). Бил е лектор по български език в Хаванския университет (1962 – 1963) и в Лионския университет (1968 – 1971). Гост-професор в Московския, Упсаленския, Стокхолмския, Хелзинкския и в Осло. Автор е на различни научни публикации. Един от съвременните български езиковеди, които подкрепят отпадането на правилото за пълен и кратък член.

Административна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Освен активната преподавателска дейност, проф. Пашов има внушителна биография в областта на академичното администриране. Той е бил главен специалист в управление „Висше образование“ и зам.-председател на Комисията по българистика към МНП. В Софийския университет проф. Пашов е бил зам.-директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти към СУ (1968), дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в СУ, декан на Факултета по славянски филологии, член или ръководител на различни комисии, научни и експертни съвети. Проф. Пашов има изключителни заслуги за основаването и първите стъпки на Шуменския университет. Той е първият заместник-ректор по учебната работа в ШУ (1971 – 1976) и първият ръководител на Катедрата по български език там (1971 – 1978). Проф. Пашов организира учебно-преподавателската и научноизследователската дейност, следвайки най-добрите наши и европейски традиции във висшето образование – полага основите на библиотеката, на научните издания (той е първият редактор на Годишника на Шуменския университет) и на вестника, организира авторитетни национални и международни форуми, полага усилия за създаването и развитието на млади специалисти в областта на филологията и за израстването им като учени и преподаватели.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Заради безспорния му принос в академичното строителство на Шуменския университет по повод 70-годишния му юбилей е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Шуменския университет. [1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Правоговорен речник на българския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1975, 1022 с. (2 изд. – 1979) (3 изд. – 2002) (в съавторство с Христо Първев)
  • Помагало по българска морфология. Глагол. София: Наука и изкуство, 1976, 465 с. (в съавторство с Руселина Ницолова)
  • Въпроси на българската лексикология. София: Наука и изкуство, 1978, 179 с. (съставител)
  • Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, 1978, 467 с.
  • Съвременен български език (Задачи и тестове за упражнение). София: Наука и изкуство, 1979, 339 с. (в съавторство с Христо Първев и Венче Попова)
  • Проблеми на езиковата култура. София: Наука и изкуство, 1980, 263 с. (съставител заедно с Валентин Станков)
  • Българският правоговор (1989) (в съавторство с Христо Първев) (2 изд., Анубис, 1996)
  • Практическа българска граматика. София: Народна просвета, 1989, 375 с.
  • Българският правопис. С., 2000
  • Българска граматика. С., 2006 (2 изд., Хермес, 2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]