Петър Пашов
| Петър Пашов | |
| български езиковед | |
| Роден |
с. Буря, Царство България |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика |
| Работил в | Софийски университет Шуменски университет |
| Известен с | Правоговорен речник на българския книжовен език (1975) Практическа българска граматика (1989) |
| Награди | Доктор хонорис кауза на Шуменския университет |
Петър Пашов е български езиковед, професор в Софийския университет. Автор е на книгата „Практическа българска граматика“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Минков Пашов е роден на 1 април 1931 г. в с. Малкочево, Севлиевско.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Основно образование той получава в родното си място, а през 1949 г. завършва Севлиевската мъжка гимназия. Вече като студент в специалността българска филология в Софийския държавен университет, Петър Пашов е един от най-активните участници в кръжока на проф. Стойко Стойков.
Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след завършването на висшето си образование през 1953 г., по предложение на проф. Ст. Стойков, проф. Л. Андрейчин и проф. К. Мирчев, П. Пашов е избран за редовен асистент към Катедрата по български език в Софийския университет, където води семинарни упражнения по: съвременен български език, българска диалектология и езикова култура. Доцент (1969) и професор (1978) по съвременен български език в СУ.
Преподавал е във Висшия педагогически институт в Шумен (1971 – 1976). Бил е лектор по български език в Хаванския университет (1962 – 1963) и в Лионския университет (1968 – 1971). Гост-професор в Московския, Упсаленския, Стокхолмския, Хелзинкския и в Осло. Автор е на различни научни публикации. Един от съвременните български езиковеди, които подкрепят отпадането на правилото за пълен и кратък член.
Административна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Освен активната преподавателска дейност, проф. Пашов има внушителна биография в областта на академичното администриране. Той е бил главен специалист в управление „Висше образование“ и зам.-председател на Комисията по българистика към МНП. В Софийския университет проф. Пашов е бил зам.-директор на Летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти към СУ (1968), дългогодишен ръководител на Катедрата по български език в СУ, декан на Факултета по славянски филологии, член или ръководител на различни комисии, научни и експертни съвети. Проф. Пашов има изключителни заслуги за основаването и първите стъпки на Висшия педагогически институт в Шумен. Той е първият заместник-ректор по учебната работа там (1971 – 1976) и първият ръководител на Катедрата по български език (1971 – 1978). Проф. Пашов организира учебно-преподавателската и научноизследователската дейност, следвайки най-добрите наши и европейски традиции във висшето образование – полага основите на библиотеката, на научните издания (той е първият редактор на Годишника на Висшия педагогически институт в Шумен) и на вестника, организира авторитетни национални и международни форуми, полага усилия за създаването и развитието на млади специалисти в областта на филологията и за израстването им като учени и преподаватели.
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Заради безспорния си принос в академичното строителство на Шуменския университет по повод 70-годишния си юбилей е удостоен със званието почетен доктор на Шуменския университет. [1]
Удостоен е посмъртно с българо-шведската литературна награда „Артур Лундквист“ (2016), връчвана през година от 1988 до 2016 г. съвместно от НДФ „13 века България“, СУ „Св. Климент Охридски“ и посолството на Швеция в България[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Правоговорен речник на българския книжовен език. София: Наука и изкуство, 1975, 1022 с. (2 изд. – 1979) (3 изд. – 2002) (в съавторство с Христо Първев)
- Помагало по българска морфология. Глагол. София: Наука и изкуство, 1976, 465 с. (в съавторство с Руселина Ницолова)
- Въпроси на българската лексикология. София: Наука и изкуство, 1978, 179 с. (съставител)
- Помагало по българска морфология. Имена. София: Наука и изкуство, 1978, 467 с.
- Съвременен български език (Задачи и тестове за упражнение). София: Наука и изкуство, 1979, 339 с. (в съавторство с Христо Първев и Венче Попова)
- Проблеми на езиковата култура. София: Наука и изкуство, 1980, 263 с. (съставител заедно с Валентин Станков)
- Българският правоговор (1989) (в съавторство с Христо Първев) (2 изд., Анубис, 1996)
- Практическа българска граматика. София: Народна просвета, 1989, 375 с.
- Българският правопис. С., 2000
- Българска граматика. С., 2006 (2 изд., Хермес, 2011)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Почетни доктори на Шуменския университет, сайт на ШУ.
- ↑ Литературна награда „Артур Лундквист“ 2016 // НДФ „13 века България“. Посетен на 2022-11-19.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Петър Пашов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Петър Пашов: По въпроса за пълния и краткия член в българския език
- Андреана Ефтимова, Нашият професор – проф. Петър Пашов, Електронно списание LiterNet, 07.04.2009, № 4 (113)
|
