Петър Попзлатев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Попзлатев.

Петър Попзлатев
български политик
Роден: 12 март 1895 г.
Починал: 20 април 1962 г. (67 г.)
Народен представител в:
XXVI ОНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   

Петър Ангелов Попзлатев е български политик от политически кръг „Звено“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 март 1895 г. в град Трявна. През 1915 г. завършва Военното училище в София. През 1926 г. се дипломира като правист от Софийският университет. В периода 1926-1930 г. преподава във Военното училище и Школата за запасни офицери (ШЗО). От там е уволнен поради антимонархическите си възгледи. В периода 1934-1939 г. е един от ръководителите на политическия кръг „Звено“. Взема участие в Деветнадесетомайският преврат, известно време е директор на Софийска област. През октомври 1934 година оглавява ключовата за режима Дирекция на обществената обнова.[1] На 31 юли 1935 година е уволнен от армията, заедно с други активисти на Военния съюз.[2]

През 1942 г. се включва в Отечествения фронт, за което е арестуван и интерниран. Между 1944-1947 е политически секретар на Народния съюз Звено. Представлява „Звено“ в Националния комитет на Отечествения фронт до 18 юни 1945 година, когато е отстранен под натиска на комунистите.[3] Бил е подпредседател на 26 ОНС и от 1-4 ОНС. През 1946 г. е назначен за първи подпредседател на Временното председателство на България. В периода 1947-1950 е пълномощен министър на България в Швеция. От 1957 г. е секретар на ИК на Националния съвет на ОФ. Умира на 20 април 1962 г. в Трявна[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 320-321.
  2. Недев 2007, с. 388.
  3. Недев 2007, с. 714.
  4. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 490, ISBN 954-528-790-X
Цитирани източници