Петър Протич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Протич
български лекар, публицист и просветител
Роден
1822 г.
Починал
1881 г. (59 г.)

Петър Димитров Протич е български лекар, публицист и просветител.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Протич е роден през 1822 година във Велико Търново. Той получава основното си образование в родния си град, а през 1844 година завършва медицина в Атина. Защитава докторат в Париж през 1852 г. През Кримската война работи като лекар в Руската армия, а по-късно се установява в Букурещ, където завежда Психиатричното отделение на болницата "Маркуца". В периода 1857-1879 г. Петър Протич става професор по медицина, като издейства много стипендии за български студенти в Румъния. Възрожденецът е един от основателите и деен член на Добродетелната дружина. След Освобождението Протич е член на първия Медицински съвет в България и е дописен член на БАН.

Петър Протич се изявява като поет, който пише стихотворения на френски, гръцки, румънски и български език.

Умира в София през 1881 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иван Радев, История на Велико Търново: XVIII – XIX век, Велико Търново: Слово, 2000, стр. 174.