Петър Савинов
| Петър Савинов | |
| български фотограф | |
 | |
| Роден |
1895 г.
|
|---|---|
| Починал | 1969 г.
|
| Петър Савинов в Общомедия | |
Петър Христов Савинов е български фотограф и общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Савинов е роден в град Охрид, тогава в Османската империя, в стар български охридски род - Никола Савинов е гръцки учител в града в първата половина на XIX век.[1] Брат му Гурко Савинов е деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Петър Савинов започва да се занимава с фотография и става виден охридски фотограф. Снима различни части от Македония, които съставят ценен архив. Петър Савинов работи за вестниците „Целокупна България“ и „Пелистерско ехо“, като освен за Охрид, публикува пътеводители за Павел баня и Рилския манастир.[2] В София Савинов поставя първата по рода си изложба на фотографии на Рилския манастир.[3]
Жени се за австрийката Кете,[4] която по-късно е преводачка в немското командване в Охрид, с която имат две деца. След като Охрид попада в Югославия, семейството бяга в Свободна България, но се завръща в родния Охрид по време на българското управление във Вардарска Македония (1941 – 1944). Петър и Кете Сивинови имат големи заслуги за спасяването на Охрид от опожаряване в края на Втората световна война, тъй като подпомагат заедно с останалите охридчани да избягат и се скрият от немски плен няколко български войници.[5] В резултат Кете е затворена в концлагер в 1944 година, а Петър успява да избяга в Свободна България с двете им деца. След дълги усилия и настоявания от Петър Савинов, Кете е освободена и изпратена в София, където семейството се установява.[6]
Изключително ценният архив на Савинов се съхранява в Централния държавен архив в София, където е дарен от техните дъщеря и син. В този архив се съхраняват снимки, негативи и фотографски плаки от цяла Македония и от Охрид, заснети от Петър Савинов като професионален фотограф. Петър и Кете Савинови са герои в романа на Серафим Северняк „Охридска балада“ и в снимания по него игрален филм „Спасението“, като ролята на Савинов се изпълнява от Марин Янев.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Савиновъ, Петъръ. Българскиятъ светителъ Св. Иванъ Рилски и неговият монастиръ. София, Печатница Елисей Петковъ, 1938.
- Савиновъ, П. Охридъ свещениятъ български градъ. София, 1943.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 578.
- ↑ Петър Савинов от Охрид, Вардарска Македония // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 26 юли 2021 г.
- ↑ Летописи: издание на Съюза на българските писатели, бр. 7-12, Съюз, 1997, стр. 160.
- ↑ Среща се като Кети или Кета.
- ↑ а б Билярски, Цочо. По следите на заточеника Гурко Савинов // Сите българи заедно. Посетен на 26 юли 2021 г.
- ↑ Билярски, Цочо. Как населението на Охрид спаси българските военнопленници през есента на 1944 година // Сите българи заедно. Посетен на 26 юли 2021 г.
