Петър Славински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Славински
български писател
Роден: 19 март 1909 г.
Починал: 24 октомври 1993 г. (84 г.)
?

Петър Славински, псевдоним на Петър Атанасов Чолаков, е български писател и драматург.

Петър Славински е роден през 1909 година в София. Завършва право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ през 1932 година. Още от 1927 година започва да публикува в различни списания. От 1937 година е е служител на софийската община, като оглавява културния отдел, а непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 година за кратко заема кметския пост. През 1953-1954 година е директор на Държавния музикален театър. От 1955 година живее в Балчик, като голяма част от творчеството му е посветена на Добруджа. Автор е на множество романи за деца и възрастни. Носител на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1985 г. Умира през 1993 година.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Славински, Петър. Последният щурм.
  • Славински, Петър. Пратеник на свободния свят.
  • Славински, Петър. Слънчев извор.
  • Славински, Петър. Огънят и спомените.
  • Славински, Петър. Далечни далечини.
  • Славински, Петър. Фрина. 1933. (драма)
  • Славински, Петър. Тиранинът Клеомен. 1937. (драма)
  • Славински, Петър. Ширинея - Павел Зограф. 1939. (драма)
  • Славински, Петър. Оран. 1956. (очерци)
  • Славински, Петър. Птици долитат при нас. 1957.
  • Славински, Петър. Претворена земя. 1959.
  • Славински, Петър. Момичето със слънчевите коси. 1959.
  • Славински, Петър. Победени хоризонти. 1962.
  • Славински, Петър. Живот за живота. 1963.
  • Славински, Петър. Чудото на трийсетте знака. 1963.
  • Славински, Петър. Просторите на Добруджа. 1973. (пътепис)
  • Славински, Петър. Царчо-магарчо. 1983.
  • Славински, Петър. Търсачи на свои пътища. 1988.
Иван Иванов кмет на София (10 септември 1944 – 19 септември 1944) Алекси Квартирников