Петър Станимиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Станимиров
български художник
Роден
12 ноември 1952 г. (64 г.)
Националност Флаг на България България

Петър Станимиров е български художник и издател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Станимиров е роден на 12 ноември 1952 г. в София. [1]

От 1980 до 1990 г. е художник на комикси в списание „Дъга“ и списание „Чуден свят“, освен това рисува плакати за филми и участва в много национални и международни изложби с плакати и карикатури.[2]

През 1989 – 1990 г. създава концепцията и екипа на вестник „Разкази в картини“, по-късно преименуван „Пулсар“.

Съсобственик на издателство „Плеяда“ до 1994 г.

През 1995 г. основава издателство „Мега“, което е специализирано издателство за книги-игри. Издава над 100 заглавия на най-добрите български автори в този жанр.

От 2000 до 2011 година е арт директор в „Хемимонт Геймс“ студио и участва в създаването на компютърните игри: Келтски крале (Celtic Kings) (2002), Картаген (The Punic Wars) (2004), Imperivm (Great Battle of Roma) (2005), Вълшебни кралства (Rising Kingdoms)(2005), Glory of the Roman Empire (2006), Imperivm Romanvm (2008), Grand Ages: Rome (2009), Tropico 3 (2009), The First Templar (2011), Tropico 4 (2011).

От 2012 е художник в издателство „Изток-Запад“.

Член на сдружение „Проектът Дъга“.

Почтен член на клуб LAZARUS.

Член на Контролната комисия към Съюза на българските художници.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на комиксите: „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Двубой с Касандра“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание „Дъга“ и „БОР“ и „Радул“ (в съавторство с Евгений Йорданов) в списание „Чуден свят“, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник „Разкази в картини“, „Мечо Пух“ във вестник Знаме на мира.

Негови са илюстрациите на детските книги: „Най-златното злато“ (Петя Караколева), „Сабята на щурчето“ (Петя Караколева), „Шегите на Бодливко“ (Петър Станимиров), „Ох, Зъбчо“ (Петя Караколева), „Учениците на д-рЗ“ (Иван Мариновски), два тома „Български народни приказки“ (Ангел Каралийчев), „Огнивото“ (Иван Мариновски), „Зайко“ (Петър Станимиров), „Мечо“ (Петър Станимиров), „Йойо“ (Петър Станимиров), „Приказки за Оная гора“ (Мая Дългъчева), „Пръстенът на нибелунга“ (Елена Павлова), и др.

Художник е на корици на книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български език. Илюстрира и книги на авторите на българска фантастика: Светослав Славчев, Иван Мариновски, Любомир Николов, Петър Кърджилов и Елена Павлова.

Участва в създаването и издаването на множество книги-игри през 1990-98 година в България. [3]

През 2009 г. е поканен от издателство „Рийдърс Дайджест“ да илюстрира българската част на изданието „Приказки от цял свят“. В изданието са включени художниците: Тони Улф, Пиеро Катанео, Либико Марая, Северино Баралди, Вадим Челак.

През 2010 списание „Art Creations Magazine“ награждава илюстрацията „Angry Dwarf in the Tavern“ и помества интервю с художника.

През същата година заедно с 16 художници от цял свят е представен в суперизданието „Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King“ на Centipede Press.

На 21 септември 2011 година излиза лимитиран колекционерски албум „Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг“ на издателство „Изток-Запад“.

През 2012 – 2013 оформя и илюстрира множество издания на издателство „Изток-Запад“.

Участва с комикс „Дамга“ в албума „Над дъгата“ (2012).

От 2013 година илюстрира и оформя поредица „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“.

През 2014 оформя лимитирано колекционерско издание на „Време разделно“ (Антон Дончев).

В края на 2014 година излиза първата книга от „Пръстенът на нибелунга“ – „Рейнско злато“ (Елена Павлова).

В периода 2014 - 2017 създава 222 илюстрации за тетралогията.

На 10-ти октомври 2017 излиза четвъртата книга от „Пръстенът на нибелунга“ – „Залезът на боговете“ (Елена Павлова).

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 21 септември 2011 – Самостоятелна изложба „Вдъхновен от Стивън Кинг“ в American Corner – площад Славейков 44;
  • 29 септември 2011 – Самостоятелна изложба „61 портрета +“ – дигитални постери, живопис и рисунки – галерия на СБХ, Шипка 6;
  • 9 май 2012 – Самостоятелна изложба илюстрации и комикс – Сливен;
  • 6 юни 2012 – Самостоятелна изложба „Нова Небивалица“ – илюстрации и комикси – музей „Войводина“, Нови Сад;
  • 8 юли 2012 – участие в изложбата и грамота за принос в развитието и популяризирането на балканския комикс – 14 Балкански фестивал на комикса – Лесковац;
  • 27 септември 2012 – участие в изложбата и награда за най-добър класически комикс – 10 международен салон на комикса в Белград;
  • 5 ноември 2012 – организиране и участие в изложба „Над Дъгата“ – София, галерия „Алтроникс арт“;
  • 18 декември 2012 – организиране и участие в изложба „Над Дъгата“ – Варна;
  • 2013 – организиране и участие в изложби „Над Дъгата“ – Сливен, Ямбол, Кюстендил, Дупница, Русе, Бургас, Лесковац – Сърбия;
  • 7 май 2013 – организиране и участие в изложба илюстрации на носителите на националната награда „Константин Константинов“, Сливен;
  • 10 – 25 септември 2013 – организиране и участие в Първа национална изложба на българския комикс – София, Сливен, Пловдив;
  • 26 септември 2013 – организиране и участие в изложба „Над дъгата“ – Белград, Сърбия;
  • 15 октомври 2013 – Самостоятелна изложба „Гримелсхаузен – Симплицисимус“, София, галерия „Алтроникс арт“;
  • 5 ноември 2013 – организиране и участие в изложба „Комикс лаборатория“ – София, галерия „Алтроникс арт“;
  • март 2014 – организиране и участие в изложба „Български комикс“ – Прага – Чехия;
  • април 2014 – организиране и участие в Първа национална изложба на българския комикс – Лесковац – Сърбия;
  • 1 – 30 април 2014 – организиране и участие в Първа национална изложба на българския комикс – Габрово;
  • 15 август – 15 септември 2014 – организиране и участие в София Комикс Експо 2014;
  • 26 септември 2014 – специално представяне – самостоятелна изложба илюстрация – Белград, Сърбия;
  • 5 ноември 2014 – организиране и участие в изложба „Проектът Дъга“ – рисунки, София, галерия „Алтроникс арт“;
  • 20 януари – 5 февруари 2015 – Самостоятелна изложба „Рейнско злато“, София;
  • 11 – 24 май 2015 – Изложба „For Fantasy“ с Пенко Гелев, Борис Стоилов и Светлин Велинов – галерия „Добрович“, Сливен;
  • 9 – 24 септември 2015 – самостоятелна изложба илюстрации за колекция „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“, София, галерия на СБХ, „Шипка“6;
  • 20 януари – 5 февруари 2016 – Самостоятелна изложба „Валкирия“, галерия „Алтроникс лайт студио“, София;
  • 9 - 31 май 2016 – Самостоятелна изложба илюстрации "Върхове" – галерия "Добрович", Сливен;
  • 8 - 18 юни 2016 - организиране и участие в изложба „Над Дъгата 2“ – София, галерия на СБХ, „Шипка“6;
  • 31 януари до 5 февруари 2017 - Самостоятелна изложба "ЗИГФРИД" - Галерия “Арт Алея”, София;
  • 3 - 15 май 2017 - изложба "Аракел" - проектът "Дъга" - галерия-книжарница София Прес, София;
  • 10 - 31 октовмри 2017 - самостоятелна изложба илюстрации "Пръстенът на нибелунга", галерия на СБХ, „Шипка“6, София;

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Удостоен е с награда за принос в българската фантастика „Гравитон[3];
  • Награда за илюстратор 2012 – „Константин Константинов“ за принос в книгоиздаването за деца;
  • Награда за най-добър класически комикс – 10 международен салон на комикса в Белград 2012;
  • 2012 – Първи годишни награди „Книга за теб“ 2012 – награда за най-добра корица;
  • Първи годишни Читателски награди „Книга за теб“ 2012 – Награда на журито за най-добра корица и награда на публиката за най-добра корица за „Z-та световна война“ Макс Брукс;
  • Български номинации за Еврокон 2014 – най-добър художник за 2013 – 2014 в областта на фантастиката;
  • Български номинации за Еврокон 2014 – най-добър художник в областта на фантастиката;
  • Национална награда за принос в българския комикс „Александър Денков“ – 2015
  • Национални фантастични награди 2016 - Любим художник - за цялостен принос
  • Национални фантастични награди - Любим художник за 2015 година
  • Официални български номинации на Еврокон 2017 - Най-добро художествено (арт) произведение - корица на “Писъци” и корица и илюстрации към “Пръстенът на нибелунга. Зигфрид”
  • Официални български номинации на Еврокон 2017 - Най-добър художник

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Йойо“ – автор и художник, издателство „Свят“, 1987, издателство „Плеяда“, 1992
  • „Йойо 2“ – автор и художник, издателство „Плеяда“, 1992
  • „Шегите на Бодливко“ – автор и художник, издателство „Делта букс“, 1991, издателство „Бард“, 2011
  • „Зайко“ – автор и художник, издателство „Плеяда“, 1992, издателство „Бард“, 2011
  • „Мечо“ – автор и художник, издателство „Плеяда“, 1992
  • Колекционерски албум „Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг“ – лимитирано издание, 2011, издателство „Изток-Запад“;
  • участие в колекционерски комикс-албум „Над Дъгата“, 2012;
  • участие в колекционерски албум „Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King“ на Centipede Press, USA, 2009;
  • участие в Tobe Hooper's SALEM'S LOT – Centipede Press, USA, 2013
  • „Пръстенът на нибелунга“, „Рейнско злато“, 2014, издателска къща „Кибеа“;
  • Албум "Петър Станимиров илюстрации за колекция „Върхове“, 2015, издателство „Изток-Запад“;
  • „Пръстенът на нибелунга“, „Валкирия“, 2015, издателска къща „Кибеа“;
  • участие в колекционерски комикс-албум „Над Дъгата 2“, 2016;
  • „Пръстенът на нибелунга“, „Зигфрид“, 2016, издателска къща „Кибеа“;
  • "Първи 10 стъпки в комикса" - автор и художник, 2016, издателска къща „Кибеа“;
  • „Пръстенът на нибелунга“, "Залезът на боговете", 2017, издателска къща „Кибеа“;
  • Колекция „Върхове“ – издателство „Изток-Запад“ – портрети, оформление и илюстрации:
    1. Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен – „Приключенията на Симплицисимус“, 2013;
    2. Даниъл Дефо – „Животът и приключенията на Робинзон Крузо“, 2013;
    3. Артър Конан Дойл – „Три романа с Шерлок Холмс“, 2014;
    4. Джонатан Суифт – „Пътешествията на Гъливер“, 2014;
    5. Робърт Луис Стивънсън – „Избрано“, 2014;
    6. Херман Мелвил – „Моби Дик“, 2014;
    7. Чарлз Дикенс – „Големите надежди“, 2014;
    8. Алфонс Доде – „Дребосъчето“, „Писма от моята мелница“, 2014;
    9. Стендал – „Червено и черно“, 2014;
    10. Александър Дюма – „Граф Монте Кристо“, 2014;
    11. Марк Твен – „Принцът и просякът“, Приключенията на Хъкълбери Фин“, 2014;
    12. Едгар Алън По – „Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкит“, 2014;
    13. Чарлз Дикенс – „Коледна песен“, 2014.
    14. Джовани Бокачо – „Декамерон“, 2015
    15. Франц Кафка – „Процесът“, 2015
    16. Мигел де Сервантес – „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“. Том 1, Том 2
    17. Роберт Щилмарк – „Наследникът от Калкута“, 2015
    18. Николай Гогол – „Мъртви души“, 2015
    19. Томас Харди – „Уесекски истории“, 2015
    20. Густав Майринк, „Голем“, „Белият доминиканец“, 2015
    21. Хариет Бичер Стоу, „Чичо Томовата колиба“, 2015
    22. Жул Верн, „Капитан Немо“, 2015
    23. Лорд Дънсейни, Хауърд Лъвкрафт, Уилям Ходжсън, „Бащите на ужаса“, 2015
    24. Андрей Платонов, Избрано, Том 1, Разкази и повести, 2015
    25. Робърт Хауърд, "Конан", Том 1, 2015
    26. Робърт Хауърд, "Конан", Том 2, 2016
    27. Антоан дьо Сент-Екзюпери, Романи, 2016
    28. Брам Стокър, "Градината на злото", 2016
    29. Едгар Райс Бъроуз, "Тарзан", Том 1, 2016
    30. Уолтър Скот, "Роб Рой", 2016
    31. Виктор Юго, "Човекът, който се смее", 2016
    32. Алфред дьо Мюсе, Новели, 2016
    33. Шарл де Костер, "Тил Уленшпигел", 2016
    34. Джек Лондон, "Белия зъб", "Дивото зове", 2017
    35. Братя Грим, "Немски сказания", 2017
    36. Уилки Колинз, "Жената в бяло", 2017
    37. Ръдиард Киплинг, Клеймото на звяра, 2017

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]