Петър Стоянов (офицер от флота)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов.

---

Петър Стоянов
български офицер от флота и политик
Роден	25 септември 1881 г. Обчиларе, България
Починал	19 септември 1954 г. Обчиларе, България
Учил във	Висше военноморско училище, Варна
Народен представител в: XXII ОНС   XXIV ОНС

Петър Стоянов Стоянов е български офицер, капитан II ранг, командир на миноносец „Строги“ през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Дунавската част и интендант на флота през Първата световна война (1915 – 1918), кмет на Варна (1923 – 1927 и през 1944 година).

Биография

Роден е на 27 септември 1881 година в горнооряховското село Обчиларе. Учи в Търговска гимназия в Казанлък. През 1902 г. завършва Машинното училище във Варна и е произведен в чин мичман II ранг, а през 1905 г. е произведен в чин мичман I ранг. Служи в Софийския крепостен батальон. През 1916 г. като мичман I ранг от флота е командирова за обучение в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, който завършва през 1907 г. През 1909 е произведен в чин Лейтенант и същата година служи като яхтен офицер на яхта „Крум“.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) лейтенант Стоянов служи като командир на миноносеца „Строги“. През 1915 г. е началник на минна част на неподвижната отбрана.

През Първата световна война (1915 – 1918) лейтенант Петър Стоянов първоначално е началник на Дунавската част, след което служи като интендант на флота. На 1 март 1916 г. е произведен в чин капитан III ранг, а на 27 февруари 1918 в чин капитан II ранг. През 1919 г. е уволнен от служба.

Петър Стоянов е един от създателите на Българския народен морски сговор, а от 1924 до 1930 е негов председател. Между 1923 и 1927 година става кмет на Варна за първи мандат, а от 26 януари до 9 септември 1944 година ръководи с втори мандат. По настояване на Варненската общинска управа през 1926 г. правителството прокарва закон, според който службите по електроснабдяване се отделят в самостоятелни стопански предприятия.

На 8 септември 1944 година е арестуван и съден от Народния съд. Впоследствие е изселен от Варна. Умира на 19 септември 1954 година в родното си село.

Военни звания

• Мичман II ранг (1902)
• Мичман I ранг (1905)
• Лейтенант (1909)
• Капитан III ранг (1 март 1916)
• Капитан II ранг (27 февруари 1918)

Образование

• Машинно училище във Варна (до 1902)
• Минен офицерски клас в Кронщат, Русия (1906 – 1907)

Награди

• Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
• Орден „За заслуга“ на военна лента
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 283.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 211.