Петър Стоянов (офицер от флота)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов.

Петър Стоянов
български офицер от флота и политик
Роден
Починал
Обчиларе, България

Учил въвВисше военноморско училище, Варна
Народен представител в:
XXII ОНС   XXIV ОНС   

Петър Стоянов Стоянов е български офицер, капитан II ранг, командир на миноносец „Строги“ през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Дунавската част и интендант на флота през Първата световна война (1915 – 1918), кмет на Варна (1923 – 1927 и през 1944 година).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 септември 1881 година в горнооряховското село Обчиларе. Учи в Търговска гимназия в Казанлък. През 1902 г. завършва Машинното училище във Варна и е произведен в чин мичман II ранг, а през 1905 г. е произведен в чин мичман I ранг. Служи в Софийския крепостен батальон. През 1916 г. като мичман I ранг от флота е командирова за обучение в Минния офицерски клас в Кронщат, Русия, който завършва през 1907 г.[1] През 1909 е произведен в чин Лейтенант и същата година служи като яхтен офицер на яхта „Крум“.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) лейтенант Стоянов служи като командир на миноносеца „Строги“. През 1915 г. е началник на минна част на неподвижната отбрана.

През Първата световна война (1915 – 1918) лейтенант Петър Стоянов първоначално е началник на Дунавската част, след което служи като интендант на флота. На 1 март 1916 г. е произведен в чин капитан III ранг, а на 27 февруари 1918 в чин капитан II ранг. През 1919 г. е уволнен от служба.

Петър Стоянов е един от създателите на Българския народен морски сговор, а от 1924 до 1930 е негов председател. Между 1923 и 1927 година става кмет на Варна за първи мандат, а от 26 януари до 9 септември 1944 година ръководи с втори мандат. По настояване на Варненската общинска управа през 1926 г. правителството прокарва закон, според който службите по електроснабдяване се отделят в самостоятелни стопански предприятия.[2]

На 8 септември 1944 година е арестуван и съден от Народния съд. Впоследствие е изселен от Варна. Умира на 19 септември 1954 година в родното си село[3].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 211 (Цит: ВИ №118, 21 ноември 1906; №101 16 октомври 1917; Списък на офицерите (1908), с. 333)
  2. Варненски общински вестник, бр. 1, 15 ноември 1941, стр 12.
  3. Биография, архив на оригинала от 27 юли 2014, https://web.archive.org/web/20140727005732/http://varna.bg/bg/articles/283/Petar_Stoianov.html, посетен на 2012-05-23 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Христо Мирски Кмет на Варна (1923 – 1927) Никола Попов
Никола Димитров Кмет на Варна (26 януари 1944 – 9 септември 1944) Любомир Димов