Петър Ступел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Ступел
български композитор
Роден
Починал
30 ноември 1997 г. (74 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Етносевреи в България[1]
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална музикална академия
Работил вкомпозитор
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Литература
Жанроведетски стихове
Семейство
СъпругаЛидия Ступел
ДецаЮри Ступел

Уебсайт

Петър Исаев Ступел е български композитор.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 април 1923 г. в София в семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в Курсовете по композиция (бъдещата Катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953 – 1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967 – 1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.

Сред най-известните му творби е „Зайченцето бяло“. Женен е за оперната певица Лидия Ступел. Синът им Юри е автор на музиката към много театрални постановки. Заедно с Димитър Николов Спасов създават „Аз съм Сънчо“ за телевизионното предаване Лека нощ, деца.

Умира на 30 ноември 1997 г. в София.

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

  • „Зайченцето бяло“, стихове Леда Милева
  • „Аз съм Сънчо“, стихове Димитър Спасов
  • „Есен в гората“, стихове Димитър Спасов
  • „Слънчеви квадрати“, стихове Иван Теофилов
  • „Песен за приятеля“, стихове Валери Петров
  • „Мамините песни“, стихове Николай Зидаров
  • „Влак“, стихове Джани Родари
  • „Продавач на надежда“, стихове Джани Родари
  • „Зимно хоро“, стихове Цветан Ангелов
  • „Песен на магарето“, стихове Ран Босилек
  • „Футболисти“, стихове Михаил Лъкатник
Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища (42°42′46.52″ с. ш. 23°19′55.18″ и. д. / 42.712922° с. ш. 23.331994° и. д.)

Хорови произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски

„Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски

„Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава

Опери[редактиране | редактиране на кода]

„Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца

Балети[редактиране | редактиране на кода]

„Златното момиче“ ­ (1959), за деца

„Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

„Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш

„Царството на буквите“, за деца

Мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

„Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев

„Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев

„Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров

„Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев

Забавни песни[редактиране | редактиране на кода]

„Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, 1 награда на „Златният Орфей“, 1969

„С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, 2 награда на „Златният Орфей“, 1972

„Морето“, стихове Борис Априлов

„Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов

„Веселина“, стихове Радой Ралин

„Моряшки спомен“, Емил Димитров

„Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин

„Питам те“, стихове Георги Джагаров

„Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев

„Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев

„Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев

Музика към филми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев
  • „Любимец №13“ (1958)
  • „Бъди щастлива, Ани“(1960)
  • „Специалист по всичко“ (1962)
  • „Невероятна история“ (1964)
  • „Старинната монета“ (1965)
  • „На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)
  • „Мъже в командировка“ (1969)
  • „Петимата от Моби Дик“ (1969)
  • „Таралежите се раждат без бодли“(1971)
  • „С деца на море“ (1972)
  • „Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)
  • Фалшификаторът от „Черния кос“ (3-сер. тв, 1983), съвместно с Атанас Бояджиев
  • „Време за път“ (1987)
  • „Неизчезващите“ (1998)
  • „Бащи и синове“ (1990)

Музика към театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

„Хитрините на Скапен“ от Молиер

„Скъперникът“ от Молиер

„Пролятата чаша“ от Андрей Глоба

„Волпоне“ от Бен Джонсън

„Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка

„Когато розите танцуват“ от Валери Петров

„Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски

„Двамата веронци“ от Шекспир

„Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.dnevnik.bg.
  2. Palieva, Anda. Stupel, Petar. // New Grove Dictionary of Music and Musicians. 2nd. Т. 26. Macmillan Publishers Limited, 2001. с. 629.
  3. Ступел, Петър. // Съюз на българските композитори. Посетен на 9 юни 2022.

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]