Петър Ступел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Петър Исаев Ступел е български композитор, чието творчество е характерно с ярката, красива и спонтанна мелодия. Произведенията му за най-малките са близки до чувствителността на съвременното дете. Той е от авторите, които определят облика на българската лирична забавна песен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 април 1923 г в София в семейство на професионални музиканти. Учи пиано от малък. Завършва Държавната музикалната академия „Панчо Владигеров“ като ученик по пиано на професор Андрей Стоянов и композиция в Курсовете по композиция (бъдещата Катедра по композиция) при професор Панчо Владигеров. Още като студент си спечелва име на отличен пианист и добър композитор. След дипломирането специализира от 1949 до 1951 г в Будапещенската музикална академия „Ференц Лист“ пиано при Лео Вайнер и композиция при Пол Кадоша. Професионалният му път започва в Детската редакция на Радио София и като асистент по хармония в Музикалната академия. Композитор е на Ансамбъла за песни и танци на народната армия (1953–1965). Музикален редактор на „Балкантон“. Главен редактор на музикалната редакция на БНТ (1967–1972). От 1980 до 1997 година е директор на Международния музикален фестивал „Софийски музикални седмици“.

Петър Ступел е съпруг на оперната певица Лидия Ступел и баща на композитора Юри Ступел.

Умира на 30 ноември 1997 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

орден „Народна република България“ I степен

орден „Кирил и Методий“ I степен

Димитровска награда (1969)

Народен артист (1981)

Опери[редактиране | редактиране на кода]

„Въртележка“ (1976) – либрето Петър Ступел, за деца

Балети[редактиране | редактиране на кода]

„Златното момиче“ ­ (1959), за деца

„Парижка Балада“ (1985) – либрето Веселин Ханчев и Асен Гаврилов

Оперети[редактиране | редактиране на кода]

„Сламената шапка“ (1960 г.) – по „Сламената шапка от Италия“ от Еужен Лабиш

„Царството на буквите“, за деца

Мюзикъли[редактиране | редактиране на кода]

„Баща ми бояджията“ (1974) – либрето Васил Цонев и Кръстьо Станишев

„Златната ряпа“ (1978) – либрето Панчо Панчев

„Как Петльо петлето не стана цар“ (1978) – либрето Димитър Димитров

„Чичо Кръстник“, съвместно с Юри Ступел (1988) – либрето Васил Цонев

Хорови произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Държава Пионерия“ (1975) – стихове Георги Струмски

„Древна и млада родина“ (1977) – стихове Георги Струмски

„Поема за Япония“ (1983) – стихове Кенджи Миязава

Музика за пиано[редактиране | редактиране на кода]

Тема с вариации (1944);

Концертино за две пиана (1959)

Забавни песни[редактиране | редактиране на кода]

„Закъснели срещи“, стихове Петър Караангов, 1 награда на „Златният Орфей“, 1969

„С пламъка на мама“, стихове Кирил Масларски, 2 награда на „Златният Орфей“, 1972

„Морето“, стихове Борис Априлов

„Снегът на спомена“, стихове Александър Михайлов

„Веселина“, стихове Радой Ралин

„Моряшки спомен“, Емил Димитров

„Търси се една девойка“, стихове Радой Ралин

„Питам те“, стихове Георги Джагаров

„Ноктюрно“, стихове Найден Вълчев

„Моя любов, Жулиета“, стихове Димитър Точев

„Обичам те, когато“, стихове Стефан Цанев

Детски песни[редактиране | редактиране на кода]

„Зайченцето бяло“, стихове Леда Милева

„Аз съм Сънчо“, стихове Димитър Спасов

„Есен в гората“, стихове Димитър Спасов

„Слънчеви квадрати“, стихове Иван Теофилов

„Песен за приятеля“, стихове Валери Петров

„Мамините песни“, стихове Николай Зидаров

„Влак“, стихове Джани Родари

„Продавач на надежда“, стихове Джани Родари

„Зимно хоро“, стихове Цветан Ангелов

„Песен на магарето“, стихове Ран Босилек

„Футболисти“, стихове Михаил Лъкатник

Гробът на Петър Ступел на Софийските централни гробища (42°42′46.52″ с. ш. 23°19′55.18″ и. д. / 42.712922° с. ш. 23.331994° и. д.)

Музика към театрални постановки[редактиране | редактиране на кода]

„Хитрините на Скапен“ от Молиер

„Скъперникът“ от Молиер

„Пролятата чаша“ от Андрей Глоба

„Волпоне“ от Бен Джонсън

„Мариана Пинеда“ от Федерико Гарсия Лорка

„Когато розите танцуват“ от Валери Петров

„Баня“ и „Дървеница“ от Маяковски

„Двамата веронци“ от Шекспир

„Пътешествие без куфар“ от Станислав Стратиев

Музика към филми[редактиране | редактиране на кода]

„Две победи“ (1956), съвместно с Емил Георгиев

„Любимец №13“ (1958 )

„Бъди щастлива, Ани“(1960)

„Специалист по всичко“ (1962)

„Старинната монета“ (1965)

„На всеки километър“, съвместно с Атанас Бояджиев (1969)

„Мъже в командировка“ (1969)

„Таралежите се раждат без бодли“(1971)

„Капитан Петко войвода“, съвместно с Атанас Бояджиев (1981)

„Време за път“ (1987)

„Неизчезващите“ (1998)

„Бащи и синове“ (1990)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]