Петър Тинев
| Петър Тинев | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Крепешино, Османска империя |
Петър Тинев е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Тинев е роден в град Сливен[1]. Постъпва на служба в българската армия с чин фелдфебел. През 1902 година става четник при Тома Давидов и участва в съвместните му обиколки в Македония заедно с Алексо Стефанов, а по-късно е четник при Борис Сарафов. В началото на 1903 година е назначен за центрови войвода в Леринско. През март 1903 година убива ренегата Геле Търсиянски, като се престорва за избягал от Васил Чекаларов четник[2]. На 16 март 1903 година е тежко ранен в сражение с турски аскер в Крепешино, след което се самоубива за да не бъде пленен.[3][4] Предаден е от гъркомани от Неред и Баница, които по-късно са наказани от ВМОРО[5]. Убитият Тинев е заместен като войвода от Христо Апостолов[6].
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Неред – Петър Тинев – Кърпешина 1903 година“, публикувано в „Илинден 1903 – 1926. Сборник в памет на големото македонско възстание“, книга пета, София, 1926 година
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Или в Котел, според Настевъ, Хр. Ревизионната чета в Битолския революционен окрѫгъ // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 11 - 12.
- ↑ Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, „ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ ДНЕВНИК 1901-1903 г.“, ИК „Синева“ София, 2001 г., стр. 212-213
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 166.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 464.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
