Петър Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Трайков
български революционер
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.
Кръстан Поптодоров и Петър Трайков, 8 август 1925 г.

Роден
Починал

Етнос българи
Образование Битолска българска класическа гимназия
Национален военен университет
Братя/сестри Георги Трайков
Петър Трайков в Общомедия

Петър (Пецо) Трайков Гировски е български офицер, революционер, преспански околийски войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[1] Използва псевдонимите Искра[2], Искров П. и Праведников.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Шанданов и Петър Трайков
Костурската чета на Пецо Трайков и леринската на Илия Которкин
Блаже Видов, Петър Николов, Михаил Шкартов, Петър Трайков и Мице Чегански в изолационен лагер в Карлово след забраната на организацията, 1935 - 1936 г.
Трайков, Пецо. Национализмът на скопските ръководители. София, 1949.

Трайков е роден на 2 юни 1896 година във Върбени, Леринско, Османската империя, днес Итеа, в Гърция. Брат е на Георги Трайков. Според други сведения е роден в Арменово, а след смъртта на баща му, майка му се омъжва повторно във Върбени и получава фамилията Гировска. Там се ражда брат му Георги. Завършва българската гимназия в Битоля.

След Междусъюзническата война в 1913 година емигрира в България и завършва Българската военна академия. През Първата световна война Трайков е офицер от българската армия. След войната става член на ВМРО и действа в Леринско,[4] като е четник на Илия Которкин[5]. В периода 1920 – 1923 година е помощник войвода и войвода в Преспанско. В 1924 Петър Трайков завежда Мелнишката околия, а в 1925 – 1926 година е войвода в Леринско.[6] Извършва атентант в Лерин, след който започва Леринската афера[7]. Заедно с Георги Попхристов и Петър Шанданов ръководи Битолския революционен окръг. Осъден е на смърт задочно в Гърция. Прехвърля се в Албания, където в 1927 година попада в затвора.[1] Откритото от югославските власти негово дневниче предизвиква и Ресенската афера. В 1928 година стига до България. Секретар е на Леринското братство в София.

След разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите, член е на техния Централен комитет и заедно с Шанданов води борбата срещу Иван Михайлов. Двамата постепенно се сближават с комунистите. Впоследствие Трайков преминава към ВМРО (обединена).[1] Подпомага БКП в нелегалната ѝ дейност.[1] През 1935 г. е интерниран в лагер.

След началото на Втората световна война през 1940 г. установява контакти с английското разузнаване и е следен. След началото на операцията на силите на Оста срещу Гърция и Югославия е арестуван и интерниран в лагер (1941).[1] Впоследствие е осъден на доживотен затвор по Закона за защита на държавата като укривател и помагач на Емил Марков.[1]

През септември 1944 година е освободен от затвора и подписва в София „Апела към македонците в България[8]. Същата година става командир на бригада „Гоце Делчев“ и участва в операциите срещу германците. Получава чин полковник. На 27 декември е избран за член на АСНОМ и участва във второто му заседание.

В началото на 1946 година Трайков участва като един от главните прокурорски свидетели в съдебния процес в Скопие срещу Йордан Чкатров.[9] След разрива между Тито и Сталин през 1948 г. се връща в България.[1]

Трайков е автор на книгата „Национализмът на скопските ръководители“, издадена в 1949 година в София, в която критикува бруталната дебългаризация във Вардарска Македония.

Умира на 13 януари 1964 година в София.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 425. Посетен на 5 септември 2015.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
  3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  4. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156.
  5. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.246.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 716.
  7. Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 126
  8. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  9. Тодоров, Кирил. Героят от Прилеп Йордан Чкатров в драматично време за ВМРО (Летопис за живота и дейността му), Благоевград, 2015, с. 255, 257.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 171.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 475-476.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България