Петър Трантеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Трантеев
български спелеолог
Роден
Починал
24 ноември 1979 г. (55 г.)

Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област Геология

Петър Иванов Трантеев (Хера) е български учен-спелеолог, който поставя темелите на модерната спелеология и основоположник на организираното пещерно движение в България.

Първи стъпки в изследването на пещерите[редактиране | редактиране на кода]

Петър Трантеев е роден в София през 1924 г. Едва осем годишен, на именния си ден, малкият Петър тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера – Темната дупка край гара Лакатник. Това негово детско увлечение ще се превърне в призвание за целия живот.

Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1947 г. следва география и геология в Софийския университет. От февруари 1948 година е секретар на научноизследователския колектив "Млада гвардия" към Първо българско пещерното дружество. Членовете на колектива работят, предимно в пещерата Темната дупка при г. Лакатник. Работят и в пещери, разположени по Дупнивръшкото плато и мест. Пашалъка. В началото на август 1949 г. открива и картира Рушовата пещера при с. Градешница. Изследва и пещери близо до селата : Галата, Пещерна и Малка Желязна. Трантеев участва в първата научноизследователска студентска бригада „Тодор Павлов“, през 1948 г. Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, е ликвидирано с правителствен указ.

Борба за възстановяване на пещерното дружество[редактиране | редактиране на кода]

Остава само Петър Трантеев, който организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб „Динамо“ ("Урвич"). През 1953 г. изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Предлага да бъде създадена научноизследователска станция, която да обединява усилията на хидрогеолози, етнографи, геолози и биолози за за развитието на спелеоложката наука в България. Писмото е с копие до БАН.Това писмо остава без отзвук – такъв спелеоложки институт и закон и до днес не съществуват. През 1954 г. създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят много пещери, за да изследват техните биотопи.

През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз. Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество и изпраща писмо с подобно предложение до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено и подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, неговия преподавател от университета - проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за създаване на Комисия по пещерно дело и пещерен туризъм към БТС, преименувана по-късно в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (1963 г.) и Българска федерация по пещерно дело - от 1972 г. (днес Българска федерация по спелеология). Петър Трантеев е избран за нещатен секретар на Комисията през 1958 г.

Начело на организираното пещерно движение[редактиране | редактиране на кода]

Почетен председател както на комисията така и на федерацията до смъртта си през 1980 г. остава патриархът на българската зоология академик Иван Буреш. За един период от 20 години, Трантеев е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България. Трантеев е щатен секретар на комисията в периода 12.02.1961 - 01. 09.1966 г., От 1966 до 1969 г. е географ-геолог в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист-спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 2 август 1974 г. до 24 ноември 1979 г., когато умира от рак.

Като административен ръководител на пещерното движение, Трантеев решително пресича всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква за всяка една пещерна експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които се занимават със специализираните научни проблеми в пещерите. Те получават съдействие от около 4000 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. От първия курс за водачи и картировачи в пещерите през 1959 г. до 1979 г. Трантеев е ръководител и лектор на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело). В края на 1978 г. инструкторите по пещерно дело са 678, а завършилите курсовете за значката "Пещерняк-НРБ" са около 4000. Пещерняците са обединени в 46 пещерни клуба и две пещерни групи, в цялата страна. Обучение на педагогическите кадри-инструктори и младши инструктори се провежда от федерацията под контрола на "Централна планинска школа Мальовица". Курсистите за значката "Пещерняк-НРБ" се обучават от инструктори от пещерните клубове, по утвърдена от федерацията. От първия курс за водачи и картировачи през 1959 г. до 1979 г. Трантеев е лектор и ръководител на повечето курсове за педагогически кадри (младши инструктори и инструктори по пещерно дело). Негово дело е и лекционният материал за курсовете. Изпитите за значката "Пещерняк НРБ" се извършват под контрола на инструктори от БФПД.

През 1974 г. заедно с Петко Недков създават пещерния Аварийно-спасителен отряд.

Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора. Изследвани и картирани са 2800 пещери и пропасти, като Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. През 1974 г. заедно с инж. Радуш Радушев създават Главната картотека на българските пещери, като за основа е използван личния му архив. От 1973 г. е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която система е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България. Негово дело е и Ръководството по картиране на пещери и пропасти (изд. 1981 г.)

С неговата решаваща помощ са благоустроени и отворени за посещения от граждани са пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съюва дупка“, „Орлова чука“, Снежанка, „Дяволското гърло“ - с. Триград и Бачо Киро („Бачо Киро“ е електрифицирана още през 1936 г.).

В периода 1966-1969 г., когато работи в Зоологическия институт изследва и картира пещери в Северозападна България, като обръща особено внимание на подземния климат, на вторичните образувания и пещерната фауна. От негови лични документи и печатни бланки на Зоологическия институт за изследвания, става известно, че по това време, към Зоологическия институт на БАН функционира първата Биоспелеологична лаборатория в Българи, която е негово дело.

Като специалист-спелеолог работи по няколко научни теми: Ледените пещери в България, Абиотическа характеристика на ледените пещери в България, Пещерите в България, Пещерните бисери в България - генезис и систематика, Имената на българските пещери, Чиренско-Лиляшкият карстово - спелеологичен район, Морфология и генезис на националният туристически обект - Лепеница край Велинград. Заедно с Петър Берон работи по темите: Биологическа характеристика на българските пещери и Библиография на българската спелеология. С него започват и изпълнението на една дългосрочна експедиционна програма за изследване на българските пещери. Целта им е написването на една многотомна енциклопедия за българските пещери. Преждевременната смърт на Трантеев прекъсва изпълнението на общия проект.

Петър Трантеев е автор на 8 книги и на над 300 публикации в печата, включително във в-к „Ехо“ и списание "Турист", където той е постоянен сътрудник от 1959г.

Бъдещото развитие на пещерното дело в България, според него, е само в тясното сътрудничество с научните институти, чиито задачи са свързани със спелеологията. Смята, че е назряла необходимостта от създаването на Институт по спелеология. С решаващата му помощ се подготвят три национални конференции по спелеология (две от тях съвместно с БАН). Трантеев е и секретар на на организационния комитет на Европейската конференция по спелеология, състояла през 1980 г. в София. За нейната подготовка отдава своите последни сили.

Още от 1948 г. Трантеев установява връзки със свои колеги спелеолози и специалисти от спелеоложките институти и обществени организации занимаващи се с изследването на пещерите от: Полша, СССР, Румъния, Югославия, Австрия, Италия, Италия, Франция, Австралия, САЩ, Гърция, Унгария и др. Благодарение на тези контакти, по покана на БФПД, участват в наши международни експедиции и много чужди гости - спелеолози и пещерняци. Трантеев не само публикува свои статии в чуждестранни спелеоложки списания, но и представя нашата страна на спелеоложки конгреси и конференции. На него дължим нарасналия международен авторитет на българската спелеология след 1958 г.

Въпреки положеният от него и българските пещерняци доброволен труд на строежа на Националния пещерен дом "Петър Трантеев", при с. Карлуково, той не успя да го види функциониращ, като пещерен музей, научноизследователска лаборатория и база за обучение на педагогически кадри. Идеята му се реализира едва през 1981 г., когато завърши изпълнението на проекта на арх. Константин Масларски.

Неговите идеи и постижения, без съмнение са основа за развитие и бъдещи изследвания под земята. Непредубеденият и вещ изследовател на историята следва да признае, че визията на Петър Трантеев за развитието на спелеологията, организираното пещерно дело и пещерния туризъм в България надживя своето време.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Трантеев е известен с немската си педантичност и страст към различни технически приспособления, за проникване в пещерите. Неговите първи приятели и съмишленици, от началото на 50-те години на ХХ век, го наричат с уважение - „Хера“. Оттогава е известен като хер Трантеев.

С решение на Пленума на Българската федерация по пещерно дело от декември 1979 г., Националният пещерен дом пещерният дом при с. Карлуково,

носи името на Петър Трантеев – един от 100-те национални туристически обекта.

На името на Петър Трантеев са наречени четири открити в българските пещери троглобионта.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трантеев, Боян. „Четиридесет години под земята. Петър Трантеев“. С., 2005 г. (биобиблиографията съдържа списък на неговите книги, трудове и статии, както и на картираните пещери)
  • Берон П., Петър Трантеев, Български пещери, 3, 1985, 46-49.
  • Трантеев, Б, Д. Стаменкова Приноси към българските родословия С, 2017, 113-121
  • Трантеев, Б. За историята на книгата "С три свещи под земята" и епохата отразена в нея – В: Трантеев, П. С три свещи под земята, С, 2019, 5 - 12
  • Трантеев, Петър. „Пещерното дело … спорт … наука?“ – в. Ехо, г. 12, бр. 15, 10.05.1970 г.
  • Трантеев, Петър. „Заслужена гордост. Двадесет години БФПД“ – в. Ехо, г.20, бр.51, 22.12.1978 г.
  • БИБЛИОГРАФИЯ Архив на оригинала от 2010-07-25 в Wayback Machine. на статиите, трудовете и книгите на Петър Трантеев на сайта на Националния природонаучен музей.