Петър Трантеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Трантеев
български спелеолог
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Геология

Петър Иванов Трантеев (Хера) е български учен-спелеолог, основоположник на организираното пещерно движение в България.

Първи стъпки в изследването на пещерите[редактиране | редактиране на кода]

Петър Трантеев е роден в София през 1924 г. Скоро след това баща му, чиновник в БДЖ, е назначен за няколко години на гара Лакатник, където се преселва цялото семейство. Едва осем годишен, на именния си ден, малкият Петър тайно напуска дома си и само с няколко свещи в джоба посещава първата си пещера – Темната дупка край гара Лакатник. Това негово детско увлечение ще се превърне в призвание за целия живот.

Като гимназист в София посещава сбирките на създаденото през 1929 г. Първо българско пещерно дружество. От 1946 г. е следва география и геология в Софийския университет. През 1947 година към пещерното дружество е създадена научноизследователска бригада „Тодор Павлов“. Трантеев ръководи включената в бригадата студентска научна група „Млада гвардия“. Изследвани и картирани са пещерите край Карлуково и Лакатник. Открита е Рушовата пещера край с. Градешница. В края на 1949 г. пещерното дружество, както и много други независими обществени сдружения, е ликвидирано с правителствен указ.

Борба за възстановяване на пещерното дружество[редактиране | редактиране на кода]

Петър Трантеев продължава да организира пещерни изследвания чрез алпийската секция към спортен клуб „Динамо“. През 1953 г., вече научен сътрудник в Зоологическия музей (днес Национален природонаучен музей при БАН), изпраща писмо до министър-председателя Вълко Червенков, в което мотивира необходимостта от съставяне на специален закон за проучване и опазване на пещерите. Това писмо остава без отзвук – подобен закон и до днес не съществува. През 1954 г. създава Младежки зоологически кръжок към Зоологическия музей. Кръжочниците обикалят много пещери, за да изследват техните биотопи.

През 1957 г. е възстановен Българският туристически съюз. Петър Трантеев отново започва да търси пътища за възстановяване на пещерното дружество и изпраща писмо с подобно предложение до ръководството на БТС. Писмото е подкрепено и подписано от няколко учени и общественици – акад. Иван Буреш, проф. Любомир Динев (създател и ръководител на катедрата „География на туризма“ в Софийския университет), инж. Радуш Радушев, инж. Петър Петров (учредител през 1929 г. на Първо българско пещерно дружество) и Никола Загоров. На 14 август 1958 г. излиза решение на Централния съвет на БТС за създаване на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ) към БТС, преименувана по-късно в Републиканска федерация по пещерно дело (днес Българска федерация по спелеология).

Начело на организираното пещерно движение[редактиране | редактиране на кода]

Почетен председател както на комисията така и на федерацията до смъртта си през 1980 г. остава патриарха на българската зоология академик Иван Буреш. За секретар на Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм е избран Петър Трантеев, който за един период от 20 години е фактическият ръководител на организираното пещерно движение в България. Трантеев е щатен секретар на комисията от 1958 до 1966 г., От 1966 до 1969 г. е географ в Зоологическия институт на БАН и нещатен секретар на комисията. Специалист-спелеолог към комисията по защита на природата към БАН (1969 – 1974). Заместник-председател на Републиканската федерация по пещерно дело от 2 август 1974 г. до 24 ноември 1979 г., когато умира от рак на белите дробове.

Като административен ръководител на пещерното движение, Трантеев решително пресича всички опити за превес на спортните тенденции и самоцелни спортни рекорди в пещерното дело. Той изисква за всяка една пещерна експедиция да бъде изработена и изпълнена научна програма. Като сътрудници са ангажирани над 80 научни работници – спелеолози, които се занимават със специализираните научни проблеми в пещерите. Те получават съдействие от около 500 обучени пещерняци, които като любители работят под земята. Пещерняците са обединени в 35 новосъздадени пещерни клуба в цялата страна. За обучение на пещерняците е изградена система за провеждане на пещерни курсове. Изследвани и картирани са 2500 пещери и пропасти като Трантеев лично участва в картирането на 279 от тях. Благоустроени и отворени за посещения от граждани са пещерите „Леденика“, „Магура“, „Съева дупка“, „Орлова чука“, „Ягодинска пещера“, „Дяволското гърло“ („Бачо Киро“ е благоустроена още през 1937 г.).

Петър Трантеев ръководи 10 международни и 45 републикански експедиции и 4 международни и 5 републикански пещерни сбора.

През 1958 г. Трантеев е първият лектор в първия курс за пещерняци, като сам написва лекционния материал.

През 1964 г. заедно с Радуш Радушев създава Главната картотека на българските пещери като за основа е използван личният му архив.

През 1974 г. заедно с Петко Недков създава пещерния Аварийно-спасителен отряд.

От 1973 г. е член на Комисията по карстова терминология към Международния спелеоложки съюз. На проведената през 1976 г. Трета национална конференция по спелеология предлага система от знаци за картиране на пещерите, която система е одобрена и става задължителна за пещерните клубове в България.

Научните интереси на Трантеев са насочени предимно към генезиса и систематиката на пещерните бисери. Автор е на няколко монографии по тази тема. Автор е и на научнопопулярни книги и на над 300 публикации в печата, предимно във в-к „Ехо“, където той е постоянен сътрудник от 1959 г.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Известен с немската си педантичност и страст към различни технически приспособления за проникване в пещерите, Петър Трантеев е познат на старите пещерняци под прякора „Хера“.

Името на Петър Трантеев носи построеният по негова инициатива Пещерен дом край Карлуково – един от 100-те национални туристически обекта.

На името на Петър Трантеев са наречени четири открити в българските пещери троглобионта.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Трантеев, Боян. „Четиридесет години под земята. Петър Трантеев“. С., 2004 г.
  • Жалов, Алексей. „Алманах на българската спелеология“. С., 2009 г.
  • Трантеев, Петър. „Пещерното дело … спорт … наука?“ – в. Ехо, г. 12, бр. 15, 10.05.1970 г.
  • Трантеев, Петър. „Заслужена гордост. Двадесет години БФПД“ – в. Ехо, г.20, бр.51, 22.12.1978 г.
  • БИБЛИОГРАФИЯ на статиите, трудовете и книгите на Петър Трантеев на сайта на Националния природонаучен музей.