Петър Христов – Германчето
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Христов.
| Петър Христов – Германчето | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | 2 февруари 1908 г.
|
| Погребан | Апоскеп, Гърция |
| Семейство | |
| Деца | Герман Дамовски |
| Петър Христов – Германчето в Общомедия | |
Петър (Петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Преспански[1] Германчето,[2][3][4] и Гермов, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][3][5][6]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Петър Христов е роден в 1862[1] или в 1867 година[3] в село Герман, тогава в Османската империя. Завършва първи клас.[3] Скоро след създаването на Княжество България заминава там да работи и влиза в средите на революционната емиграция. В 1890 година на връщане към Македония е заловен на границата с нелегална революционна литература и като, по думите на вдовицата му, „опасен български революционер“ е осъден на затвор, като лежи девет месеца.[1]
След излизането му от затвора в продължение на десет години участва активно в борбата против гъркоманията в Герман и околията. Заедно с още трима души организира акция срещу гръцкото духовенство и учители в околията, в резултат на която много села минават под върховенството на Българската екзархия.[1] Успява да изгони гръцкия учител от Герман и да доведе на негово място българин от Смилево.[5]
В 1899 година[1] или в 1900 година[3] се присъединява към ВМОРО и действа като селски войвода.[3][1] През 1901 година е арестуван с 9 души и осъден от съда в Битоля на 6 години затвор.[3][7] През март 1903 година е амнистиран[3][5] и участва активна в подготовката за въстание в Преспанско.[7] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година действа като преспански войвода[3] с помощници Наум Фотев и Дине Гроздановски.[5] Води сражение при албанското село Шаувци, което опожарява изцяло. След това напада съседното албанско село Бостановци и унищожава османския граничен пост при село Наколец. Води дълго сражение с пристигналата османска войска от няколко дружини. В края на въстанието четата му се присъединява към отряда на костурските войводи Васил Чекаларов, Митре Влаха и Лазар Поптрайков, с който води последни сражения. Общо по време на въстанието четата му води над 14 сражения.[7]
След потушаването на въстанието заминава за България и оттам за Съединените американски щати, където престоява 5 – 6 месеца и отново се връща в България.[5][3] Събира около 30 души четници[5] и в края на 1904 година[7] или през пролетта на 1905 година[3][5] отново се завръща в Македония и става преспански районен войвода, като в четата му има и няколко албанци. Обикаля главно района на нахията Наколец, докато помощникът му Дякона има за район околността на Ресен.[8] Германчето възстановява революционна мрежа в околията.[7] През май 1907 година дава сражение при село Претор, в което загиват 4 бегове. На 1 юни 1907 година, предадени от местни власи, се сражават под Пелистер с войска от село Маловище. В 4-часовото сражение загиват 16 турски войници, а 2 са ранени. През август 1907 година след предателство на шпионина Георги Лянзев на четата е устроена засада при село Желево и в сражението загиват двама османски стражари.[5]
| Чета на Петър Христов, 15 ноември 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Петър Христов | Герман | Преспанска | |
| 2. | Климент А. П. Спировски | Охрид | ||
| 3. | Пандо Паскалев | Четирог | Костурска | |
| 4. | Търпо Георгиев | Четирог | Костурска | |
| 5. | Наум Марковски | Косинец | Костурска | |
| 6. | Филип Саров | Косинец | Костурска | |
| 7. | Ташко Георгиев | Добролища | Костурска | |
| 8. | Петър Иванов | Добролища | Костурска | |
| 9. | Христо Вангелов | Добролища | Костурска | |
| 10. | Тома Георгиев | Поздивища | Костурска | |
| 11. | Христо Димитров | Неволяни | Леринска | |
| 12. | Коста Петров | Любойно | Преспанска | |
| 13. | Цветко Ангелов | Крани | Преспанска | |
| 14. | Сотир Трайков | Кономлади | Костурска | |
| 15. | Наум Търпов | Сничани | Костурска | |
| 16. | Щерьо Търпов | Тиквени | Костурска | |
| 17. | Павле Николов | Турие | Костурска | |
| 18. | Петър Николов | Янковец | Ресенска | |
| 19. | Стоян Секулов | Брезово | Битолска | |
| 20. | Лазар Делев | Извор | Солунска | |
| 21. | Димитър Вълчев | Извор | Битолска | |
| 22. | Никола Стойчев | Слокощица | Кюстендилска | |
| 23. | Фидан Найденов | Прилеп | ||
| 24. | Велко Петков | Сливица | Битолска | |
| 25. | Никола Кировски | Сничани | Костурска | [9] |
На 8 февруари 1908 година заедно с четниците Ст. Мечкаров и Спиро Дупчинов е обграден е от 700 души[5] османски войници край село Дробитища.[7][3][5] След дълго сражение Петър Христов се самоубива.[3] След него е убит и Мечкаров.[5] Трупът му е отнесен в Билища, оттам в Корча и оттам в Костур, след което е предаден на най-близката българска община – тази в Апоскеп[3] и е погребан в Апоскепската братска могила.[10][11][3][3] Като преспански войвода го наследява Иван Чакулев.[12]
На 31 март 1943 година, вдовицата му Севда Димова Христова, на 81 години, родена в Герман и жителка на София, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7] Син на Петър Христов е комунистическият деец Герман Дамовски.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Пенсия №1783; животописна бележка на Петър Христов Преспански", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили бълг. народна пенсия през 1943 г.", Том 1, Дел 4, София, 2025 година
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 226.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Петъръ Христовъ Прѣспански // „Независима Македония“ III (119). София, СМЕО, 24 юли 1925. с. 3.
- ↑ Евтимовъ, Александъръ. Прѣспанският войвода Петър Христовъ – Германчето // Илюстрация Илиндень I (6). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1927. с. 15 – 16.
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 227.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 51.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 94.
- ↑ Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 121.
