Петър Чолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Чолов
български историк
Роден
28 ноември 1923 година
Починал
22 февруари 2013 година (89 г.)
София, България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, библиография

Петър Иванов Чолов е български историк, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Чолов е роден на 28 ноември 1923 г. в с. Умаревци, Ловешко. През 1943 г. завършва Народна мъжка гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч), специалност право в Софийския университет (1949), архивистика, библиотекознание и библиография в Държавния библиотекарски институт, София (1952).

Работи като инструктор в Централния съвет на Съюза на народните читалища (1952-1956), завеждащ отдел в Дом на литературата и изкуствата, София (1961-1981), секретар на Съвета на библиотекарите при Министерство на народната просвета (1971-1981).

Съветник в Министерството на образованието и културата на Република Мозамбик (1981-1983), преподавател в университета в гр. Лубанго и педагогическия колеж в Република Ангола. Преподавател, член на академичния съвет и професор в Държавния университет в гр. Комрат, Молдова (1991-1994).

Главен редактор на списание „Задруга“, член на Съюза на учените в България (1962). Член-учредител на Общобългарския комитет „Васил Левски“ (1981). Заместник-председател и член на бюрото на Българското генеаложко дружество (1990), член на дружеството на българите в Бесарабия и Съюза на българите в Молдова (1993).

Автор на над 700 рецензии и изследвания по история, библиотекознание, фолклор, етнография, генеалогия, ономастика. Автор, съавтор и съставител на около 50 книги и студии. Сред тях са „Български историци“, „Древните българи“, „Васил Левски“, „Марин Дринов“, „Родът на Георги Стойков Раковски“, „Родът на Христо Ботев“, „Българските въоръжени чети и отряди през ХIХ век“, „Чипровското въстание“, „Волжка България VII-ХVI век“, „История на град Дряново“, „Възрожденският род Тулешкови“, „Дряновски дейци – биографичен справочник“, „Архимандрит Максим Райкович“ (съавтор) и др.

Почетен гражданин на град Дряново.

Починал в София на 22 март 2013 г.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Кирил и Методий“ II и I ст.
  • Орден „Червено знаме на труда“
  • Награди за научни трудове, литературно творчество и читалищна дейност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893-1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1