Петър Шапкарев (книжар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Шапкарев
български книжар
Роден
1843 г.
Починал
25 юни 1898 г. (55 г.)
Предприемаческа дейност
Областкниготърговия
Работил вкнижарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун

Петър (Петруш) Анастасов (Тасев) Паскалев Шапкарев е български възрожденски книжар, просветен деец и юрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Охрид през 1843 г. По-малък брат е на видния просветен деец Кузман Шапкарев, който оказва силно въздействие върху неговото възпитание и развитие. И той, както брат си Кузман, през 1856 година възприема старото фамилно име Шапкареви вместо Пасхалеви, както наричали потомците на дядо им Пасхал Шапкарев.[1]

Учи при Константин Узунов в родния си град (1854). Занимава се с търговия, ходи в Орлов, Русия. Занимава се с книжарство в Солун, разпространява учебниците и сборниците на брат си чрез книжарницата „Братя П. А. К. Шапкареви“.[2][3][4] През 1872 г. замества брат си Кузман като учител в Кукуш и остава там две години.[5] Преди 1878 г. е учител в Самоков, а после и училищен инспектор на учебното окръжие.[3] Подпомага брат си и за устройване на работа, и с грижи за влошеното му здраве: през 1892 – 1893 година го прибира от Охрид при себе си, води го на лечение в София, придружава го и във Виена. Помага му и в събирателската работа, и за издаване на капиталния му труд.[6]

Петър Шапкарев има пет деца: Елена, Катерина, Милка, Порфира и Стилиян, или Щилян, както по-често го наричали. Синът му емигрира в Париж през 1922 година и работи като художник-декоратор в Гранд опера.[6]

Умира на 25 юни 1898 г.[3]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Шапкарев
 
Константин Шапкарев
(? – 1821)
 
Пасхал Шапкарев
(? – 1814)
 
Евгения Попангелева
(? – 1850)
 
Мария Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Каневчев
 
Ката Каневчева
 
Мария Гьорева Стрезова
(1813 - 1900)
 
Анастас Шапкарев
(1792 — ?)
 
Депа Стасейкова
(? – 1832)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Миладинова
(около 1846 – 1870)
 
Наумка Попиванова
Гроздина
 
Кузман Шапкарев
(1834 – 1909)
 
Екатерина Христова
 
Петър Шапкарев
(1843 – 1898)
 
Екатерина Групчева
 
Христо Групчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Амалия Примджанова
 
Климент Шапкарев
(1875 – 1949)
 
Евтим Шапкарев
(около 1877 – 1927)
 
Ташула Шапкарева
 
Димитър Примджанов
 
Елисавета Багряна
(1893 – 1991)
 
Иван Шапкарев
(1891 – 1874)
 
Мария Пранджева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
Петър Шапкарев
(1908 – 1997)
 
Иван Шапкарев
(1919 – 1998)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Шапкарев
(1941 – 2007)
 
Здравка Шапкарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 168 – 169, 174.
  2. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 174 – 175.
  3. а б в ШАПКАРЕВ (Охрид). // Енциклопедия на български родове. Посетен на 7 октомври 2014.
  4. ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834 – 18.III.1909). // Знам.bg. Посетен на 7 октомври 2014. Архив на оригинала от 2014-10-11 в Wayback Machine.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 199, 218
  6. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 175.