Петър Юруков
| Петър Юруков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
19 декември 1882 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Петър Юруков в Общомедия | |
Петър Христов Юруков е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Юруков е роден в 1878 година[1] или на 19 декември 1882 година (стар стил) в град Карлово, Източна Румелия.[2][3] До 4-ти клас учи в Карлово, 5-и клас завършва в Пловдив през 1898 година, през следващата учебна година учи в железарското училище в Самоков, където е председател на революционния кръжок „Трайко Китанчев“. Става деец на ВМОРО, като първо се обучава в четата на Михаил Апостолов - Попето, и през май 1900 година Гоце Делчев го изпраща за секретар на Дойранската районна чета. Замества Христо Чернопеев като кукушки районен войвода след раняването му. В 1901 година действа в Радовишко и Струмишко заедно с Михаил Герджиков, а по-късно става секретар на Михаил Попето във Воденско. В 1902 година взима участие в аферата „Мис Стоун“.
През февруари 1902 година влиза с чета в Тиквешко, за да възстанови каналите от Струмица и Радовиш до Прилеп, а Атанас Бабата е негов подвойвода с 8 души. На път за Тиквешко в края на февруари четите на Петър Юруков, Атанас Бабата и Никола Дечев разбиват в сражение четата на Дончо Златков, като предварително на младите четници е обяснено, че ще се сражават с турска потеря. За сражението секретаря на Юруков Михаил Шокев от Охрид в спомените си пише:
| „ | защо трябваше да се бием българи срещу българи | “ |
А според инспектора на четите Трайчо Христов целта на сражението е да се прогонят дейците на ВМОК в България и да не подготвят населението за прибързано въстание. До пролетта на 1903 година Петър Юруков обикаля и в Прилепско, като четата му нараства с 80 души.[4].
През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Аргир Манасиев и Димитър Занешев, е в главния въстанически щаб на революционен окръг „Кожух“.[5] Негов помощник-войвода е Лазар Мишев. С голяма чета и милиция води няколко сражения при Дреновци, Бегнищко, Драгожел, Галищко и Копришница - Тиквешко. Юруков е майстор на бомби и адски машини.[1]. След въстанието е крушевски войвода, а в Тиквеш оставя за свой заместник Христо Гувев от Кошани.[6]
| Чета на Петър Юруков, 20 юни 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Петър Юруков | Карлово | Пловдивска | |
| 2. | Тодор Дочев | Стара Загора | ||
| 3. | Никола Талев | Битоля | ||
| 4. | Алекс. Атанасов | Латово | Кичевска | |
| 5. | Андрей Варналиев | Велес | Скопска | |
| 6. | Милош Апостолов | Вранища | Стружка | |
| 7. | Васил Драгнев | Ябланица | Тетевенско | |
| 8. | Ив. х. Николов | Стара Загора | ||
| 9. | Петко Кънев | Белица | Разложка | |
| 10. | Атанас Трайков | Ново село | Струмишка[7] | |
Заедно с Петър Радев-Пашата и Георги Сугарев се сражава със сръбските въоръжени чети в Македония.
През есента на 1905 година след тежък бой с потеря е тежко ранен[8] при манастира „Свети Никола“ край село Прилепец. Отведен е от своите другари в прилепската болница, където заболява от тиф и умира на 18 януари 1906 г.
По негово желание е погребан в Юрушката махала на Бегнище.[1]
Христо Попантов пише за него:
| „ | Той бѣ силенъ по духъ, организаторъ, честенъ и извънредно скроменъ. Възложената му задача да организира и въорѫжи населението той изпълни отлично.[1] | “ |
В негова чест по време на българското управление в годините на Втората световна война в град Прилеп е построен паметник, който е съборен след установяването на комунистическата власт в 1944 година. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия Българи, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
- Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.
- Революционната дейность въ Демирхисаръ (Битолско). По спомени на Алексо Стефановъ (демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга XI, Печатница П. Глушковъ, 1931.
- Един забравен герой - войводата Петър Юруков
- Военноисторически сборник, 2009, бр. 1 - Елена Александрова - „Действията на четата на войводата Петър Юруков в тиквешко през 1902 г.“ Архив на оригинала от 2020-09-30 в Wayback Machine.
-
Училищно свидетелство на Петър Юруков от Пловдивската гимназия -
Удостоверение на Петър Юруков от Задграничното представителство на ВМОРО, подписано от Христо Татарчев -
![Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г. Отпред втори отляво е Тодор Дочев.[10]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/Cheta_petar_jurukov.jpg/120px-Cheta_petar_jurukov.jpg)
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г. Отпред втори отляво е Тодор Дочев.[10] -
Мемориал и чешма в Карлово -
Детайл от мемориала в Карлово
![Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г. Отпред втори отляво е Тодор Дочев.[10]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Cheta_petar_jurukov.jpg)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Антовъ, Христо п. Кратки биографически бѣлѣжки въ паметь на заслужилитѣ дѣйци изъ Тиквешко. София, Издание на Тиквешкото Благотв. Братство - София, Кооперативна печатница „Франклинъ“, 1925. с. 9.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 545.
- ↑ Александрова, Елена. Действията на четата на войводата Петър Юруков в Тиквешко през 1902 година, в: Военноисторически сборник, 2009, бр.1, стр.18-21.
- ↑ Въстаническият щаб на „Кожух“ - вестник Българска армия
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 37 – 38.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
- ↑ ДАА, Фонд № 1234К, оп.1
- ↑ Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 61 - 63. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
