Петър I Караджорджевич

Петър I Караджорджевич Петар I Карађорђевић
сръбски крал
Роден	29 юни 1844 г. (стар стил) Белград, Княжество Сърбия
Починал	16 август 1921 г. Белград, Кралство Югославия
Погребан	Опленац, Сърбия
Религия	Сръбска православна църква
Управление
Период	11 юни 1903 – 16 август 1921
Коронация	21 септември 1904 г.
Наследява	Александър Обренович
Наследник	Александър I
Титла	Крал на Сърбия Крал на сърби, хървати и словенци
Герб
Семейство
Род	Караджорджевичи
Баща	Александър Караджорджевич
Майка	Персида Караджорджевич
Съпруга	Зорка Черногорска
Деца	Йелена Милена Джордже Александър
Подпис
Петър I Караджорджевич в Общомедия

Петър I Караджорджевич (на сръбски: Петар I Карађорђевић или Petar I Karađorđević) е крал на Сърбия от 1903 до 1918 г. и крал на сърбите, хърватите и славяните (т.е. Кралство Югославия) от 1918 до 1921 година.

Биография

Роден е като петото дете на княз Александър и принцеса Персида (от семейство Ненадовичи) на 29 юни 1844 година. Първият му възпитател е чехът д-р Вилем Габлер от 1852 до 1854 година. Основно училище и гимназия завършва в Белград, а допълнително образование в Швейцария в Института Венел-Оливия в Женева. След като завършва през септември 1861 г., младият принц Петър се записва в Парижкия колеж на Сен-Барб, а през 1862 г. в известната Военна академия на Сен-Сир. Завършва през 1864 г. В Париж се занимава с фотография и живопис и усъвършенства военното си и политическо образование. Това отваря вратата си за политически либерализъм, парламентаризъм и демокрация. В началото на 1868 г. принц Петър отпечатва своя превод на книга от английския политик и философ Джон Стюарт Мил със собствен предговор, който по-късно става негова политическа програма.

След убийството на княз Михайло през май 1868 г. политическите кръгове, близки до династията Обренович, включват в новата сръбска конституция разпоредба, забрана за завръщане в Сърбия и лишаваща семейството на Караджорджевич от цялото имущество.

През 1870 г. Петър се присъединява към легиона на френската чуждестранна армия и се бори с нея и е награден с Военния мемориал от 1870 г. През 1875 г. работи за организиране и активно участие в босненско-херцеговинското въстание под псевдонима Петър Мърконич. След неуспешната защита на Тополка през 1877 г. той ръководи оживена политическа дейност.

Управление

В нощта на 28 – 19 май 1903 г. конспиративни офицери убиват крал Александър и кралица Драга. Военните организират държавен преврат, обявявайки княз Петър Караджорджевич за крал на Сърбия, което по-късно потвърждава и Народното събрание на 2 юни или 15 юни. След 45 години потомството на Караджорджевич се завръща начело на сръбската държава, като бележи началото на нова ера в неговото развитие. Той е коронясан на 21 септември 1904 г.

От самото начало на управлението си крал Петър I се изправя пред сериозни пречки. Страната е разкъсвана от вътрешнополитическа борба, а Австро-Унгария, веднага нехаресвана от новия сръбски крал, скоро става открит враг на Сърбия, особено след кризата, причинена от анексията на Босна и Херцеговина през 1908 г.

Петър I Караджорджевич умира на 16 август 1921 г. в Белград и е погребан на 22 август. След смъртта му, в знак на траен спомен и признателност към него, Народното събрание единодушно се съгласява да даде на цар Петър името на Великия освободител.

Тази статия за монарх все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.