Петя Караколева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петя Караколева
Родена 28 май 1944 г.
Починала 26 декември 1997 г. (53 г.)
София, България
Жанр детска литература, поезия и проза за възрастни

Петя Георгиева Караколева е българска писателка.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петя Караколева е родена на 28 май 1944 г. в Хасково. Израства в Кърджали и в Хасково. Средното си образование завършва в Кърджали. През 1963 г. завършва английската гимназия в Пловдив, а през 1971 г. – английска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Работи като преподавател и преводач в Кърджали, Перник и София. През 1978 г. печели конкурс на Радио София, където започва работа като редактор в Детска редакция. На 35 години е пенсионирана по болест и до края на живота си пише своите книги, обитавайки най-вече болнични стаи и преживявайки над 100 адисонови и диабетични коми.[1]

През 1981 г. Петя Караколева е на лечение в Москва, където Лилия Сокуренко, з. х. на Русия, рисува портрета ѝ.[2]

В Радио София създава над 500 авторски предавания за рубриките „Лека нощ, деца“, „Добро утро, деца“, „Ранобудно петленце“, Радиосписание „Светулка“, „Друмник-сладкодумник“, „Хайде да играем“, „Радиотатко“, „Голямото междучасие“, „Зайченцето бяло“, „Педя човек – лакът брада“ и др.

Извън тези рубрики тя създава и авторските сериали „Петьо, наречен Трошичката“, „Крокодил-Автомобил“, „Комбинат за истински услуги“ и др. С „Комбинат за истински услуги“ (по-късно превърнал се в първия роман-приказка в съвременната българската литература „Най-златното злато“) Комитетът за радио и телевизия се представя в Хелзинки, а „Крокодил-Автомобил“ получава награда от Фестивала за детски радиопредавания в Токио.

Всяка нейна детска книга се превръща в авторски сериал, реализиран от артистите Слава Рачева, Славка Славова, Надя Топалова, Коста Карагеоргиев, Никола Анастасов, Константин Коцев, Борис Арабов, Асен Кисимов (Радиотатко), Видин Даскалов, Татяна Лолова и др. Музиката е дело на композиторите Борис Карадимчев, Димитър Вълчев, Петър Гюлеметов и др.

По „Сабята на щурчето“, издадена на 7 езика, Петя Караколева създава моноспектакъл и куклена пиеса, а по поръчка на Киностудия „Бояна“ – сценарий за анимационен филм.

По романа-приказка „Най-златното злато“ са реализирани театрални постановки. Романът е включен в Препоръчителния списък за начален курс.

По сборника и от приказки „Ох, Зъбчо“ е създаден сериала „Лунчо от Луната“, реализиран като комбинация от игрално кино и анимация, а песните са включени в учебните помагала по родинознание за 1-ви и 2-ри клас.[3]

По радиопредаванията ѝ „Балкантон“ издава плочите „Вятърка“ и „Приказка за Синята поляна“.

До 1991 г. за деца излизат научно-художествената книга „Крокодил-Автомобил“ (1980), приказката „Сабята на щурчето“ (1986), романът-приказка „Най-златното злато“ (1986), сборникът „Ох Зъбчо“ (1989), първата част на Сезонни приказки – „Коледни приказки“ (1991), а за възрастни – романите „Къщата сутрин“ (1987), „Свестен човек, ти казвам“ (1990) и „Седем живи Марии“ (1991). Приживе книгите ѝ се издават в над 400 000-ен тираж.

Творческото ѝ наследство за деца обхваща 3 романа-приказки; 64 приказки, самостоятелни или обединени в сборници; 7 поеми; 176 песни и стихотворения; 12 пиеси; 2 грамофонни плочи (една приказка и една пиеса); 4-сериен научно-художествен филм, 1 анимационен филм, 3 сценария; 2 учебни помагала.[4][5][6]

За възрастни в архива се съхраняват 7 романа, 1 сборник разкази и новели, 8 стихосбирки, 1 пиеса и 1 посмъртно съставен сборник от нейни мисли за творчеството и сътворяването.[7]

Член е на Съюза на българските писатели.

Умира на 26 декември 1997 г. в София.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 година на нейно име Съюзът на българските писатели и община Кърджали учредяват Национална награда за детска литература. [8][9] Лауреати са: Кирил Назъров (2005), Севда Севан (2006), Панчо Панчев (2007), Атанас Звездинов (2008), Николай Милчев (2009), Весела Фламбурари (2010), Анелия Янковска-Сенгалевич (2011), Румяна Капинчева (2012), Мая Дългъчева (2013), Тодор Каракашев (2014), Петя Александрова (2015), Юлия Момчилова (2016), Димитър К.Златев (2017), Димитър Никленов/2018/, Мария Маринова/2019/.

Списък с издадени книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Крокодил-автомобил. София. 1980 г. Издателство „Отечество“. Научно-художествена книга. Тираж 40 115. Индекс 11/95377/23238 6354-2-80
  • Сабята на щурчето. София. 1986 г. Издателство „Свят“. Приказка. Тираж на български език 52 000. Код 13/95371 22137 /6253-32-86
  • Най-златното злато. София. 1986 г. Издателство „Отечество“. Роман-приказка. Тираж 50 117. Код 11/95272/293376255-27-86
  • Къщата сутрин. София. 1987 г. Военно издателство. Роман. Тираж 9115. Код 24/95362/5605-310-87
  • Ох Зъбчо. София. 1989 г. ДИ „Народна просвета“. Научно-художествена книга. Тираж 121 000. Код 01/9537725137/6354-12-89
  • Свестен човек, ти казвам. София. 1990 г. Профиздат. Роман. Тираж 9535. Код 26/95362/22411/5605-245-89
  • Седем живи Марии. София. 1991 г. Военно издателство. Роман. Тираж 20 086. Код 24/95362/5605-92-91
  • Коледни приказки. София. 1991 г. ИК „П. К. Яворов“. Приказки. Тираж 12 000. Код неизвестен.
  • Песни за моя град. София. 2005 г. ИК „Светулка“. Стихове. Тираж 200 бр. ISBN 954-309-018-1
  • Не насилвай ястреба. София 2005 г. ИК „Светулка“ Стихове. Тираж 200 бр. ISBN 954-309-019-Х
  • Сабята на щурчето. София. 2005 г. УИ „Св. Климент Охридски“. Приказка. Второ издание. Тираж 300 бр. ISBN 954-07-2094-Х

Романи-приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-златното злато. Кърджали. 2009 г. „Родопи-Кърджали“ ООД. Роман-приказка. Второ издание. Тираж 300 бг. ISBN 978-954-8969-78-9
  • Жълтият космодрум. Кърджали. 2009 г. „Родопи-Кърджали“ ООД. Роман-приказка. Първо издание. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-8969-76-5
  • Графиня Лък. Кърджали. 2009 г. „Родопи-Кърджали“ ООД. Роман-приказка. Първо издание. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-8969-77-2

Колекция „Петя Караколева“[редактиране | редактиране на кода]

  • Сърцето на солта. София. 2013 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Първо издание. Роман. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-151-5
  • Стихове. София. 2014 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Първо издание. Лирика. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-158-4
  • Къщата сутрин. София. 2014 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Второ издание. Роман. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-162-1
  • Свестен човек, ти казвам. София. 2014 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Второ издание. Роман. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-175-1
  • Седем живи Марии. София. 2015 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Второ издание. Роман. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-217-8
  • Прераждания в Марония. София. 2016 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Първо издание. Трилогия. Тираж 300 бр. ISBN 978-954-309-228-4. Част първа. Мъжете на Йона. Част втора. Избиване на бездомните кучета. Част трета. Небе за безбожници.

През очите на дете[редактиране | редактиране на кода]

  • 12 пиеси за деца. София. 2016 г. ИК „Светулка 44 АТЕНЕЙ“. Първо издание. Тираж 300 бр. ISBN – 978-954-309-232-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Караколева, T. „Молитва за Петя“, изд. Родопи-Кърджали, 2008, ISBN 978-954-8969-75-8
  2. „Живописное исскуство России“, т. 2, Москва, 2008, стр. 90.
  3. Помагало по роден край, 1 клас, Слово, Велико Търново, 1999, стр. 12, 15, 21.
  4. Каракашев, Т. „Четири прозореца към душата на детето“. Изд. ПЧП – Пазарджик, 2016, ISBN 978-954-697-108-1
  5. Културна палитра, Литература, Изкуство, Креативност, бр. 5, година ІІ, 20131 Перник, Изд. ОК Дворец на културата, ISBN 1314 – 7307
  6. Иванов, Н. „Статии и разгърнати рецензии“, Изд. Беллопринт ООД, Пазарджик, 2011, ISBN 978-954-684-300-5
  7. РБ „Н. Й. Вапцаров“ – Кърджали, Библиография, източници: 1. ЕКК на РБ „Н. Й. Вапцаров“, 2. БД „Краезнание“.
  8. Протокол за учредяване № 9/30 септември 2004 г./, Решение № 150 на Общински съвет – Кърджали.
  9. Личен архив на Петя Караколева

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]