Петя Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петя Павлович
българска хорова диригентка
Родена
Петя Димитрова Павлович
Починала
17 май 2007 г. (67 г.)

Етнос българи
Подпис Подпис на Петя Павлович.png

Петя Димитрова Павлович е виден музикален педагог, хоров основател и диригент, основоположник на първата Хорова школа в България.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петя Павлович е родена на 28 септември 1939 г. в Казанлък. Баща ѝ, Димитър Цанев, е любител музикант и сред активните строители на съвременен Казанлък, като допринася за развитието на икономиката и културата на града. През целия си живот той поддържа приятелски връзки с Чудомир и Петко Стайнов. Майка ѝ, Мария Цанева, има също активна обществена дейност. Учи пиано при Лилия Славова и завършва гимназия „Cв. св. Кирил и Методий“ в родния си град.

Още 10-годишна Петя започва да учи пиано при Лили Апостолова и проявява завиден талант. След като завършва гимназия през 1957 г., съвсем млада, е назначена за щатен преподавател в Детската музикална школа. Работи като хоноруван корепетитор, а по-късно и като хормайстор в читалищната оперета.

През 1960 г. Петя се омъжва за д-р Валентин Павлович и приема неговата фамилия. Дъщеря им, проф. Теодора Павлович, става хоров диригент, вицепрезидент на Европейската хорова федерация.[4]

През 1962 г. Павлович е приета за задочна студентка в Теоретичния отдел на Българската държавна консерватория, която завършва през 1967 г. Там учи дирижиране – при Васил Арнаудов, Димитър Русков, Самуил Видас, пиано – при Тамара Янкова и Богомил Стършенов, полифония – при Здравко Манолов, хармония – при Бенцион Елиезер, музикални форми – при Пенчо Стоянов.

Започвайки през 1967 г., сформира 7 хорови състава за 10 години.

За 24 май 1980 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“ – „за големи заслуги в хорово-певческото изкуство“.

Петя Павлович е член на международни журита в България и Полша, член на УС на Българския хоров съюз от 1990 г. и Артистичен секретар на Фондация „Петко Груев Стайнов“ до края на живота си.

На 16 декември 2006 г. ръководената от нея Детска формация „Св. Параскева“, София, участва в Панорама на Българското хорово изкуство и като че ли предвеща със запалените свещи близкия край на диригентката. След концерта здравословното ѝ състояние се влошава рязко. Петя Павлович почива на 17 май 2007 г.

През 2007 г. посмъртно е удостоена със званието „Почетен гражданин на град Казанлък“.[5]

2010 г., на нейно име, е учредена фондация „Петя Павлович“, чиято цел е да участва в различни национални и международни проекти, свързани с презентацията, подпомагането и развитието на българската музикална култура. Към Сдружението е учреден награден фонд „Петя Павлович“ за поощряване на дейността и развитието на млади творци.[6]

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първа българска Хорова школа[редактиране | редактиране на кода]

След като получава висшето си образование (1967), Павлович си поставя амбициозната задача да съживи и стабилизира хоровите традиции на Казанлък. Първата стъпка, която прави, е да сформира детски хор „Искра“, към едноименното Казанлъшко читалище – 1967 се счита за рождената дата на Градския пионерски хор в Казанлък. Една от участничките в този хор е дъщеря ѝ Теодора (проф. Теодора Павлович). Още първите публични изяви на хора показват големия му потенциал за развитие. През 1972 г. Петя Павлович основава и общоградски смесен хор „Петко Стайнов“, към който съществува и камерна формация. В периода 1972 – 1984 г. тя създава и хор на малките „Буратино“, Хор на момчетата, Камерен детски хор „Искра“ и Юношески смесен хор. По този начин стават общо седем съставите, които формират първата в България Хорова школа.[7]

През целия си творчески път Петя Павлович създава хорове от съвременен тип, за които са характерни убедителна връзка между текст и музика и стройна структура на формите.

Диригентство[редактиране | редактиране на кода]

От 1985 г. Петя Павлович работи в София, Перник и Хасково. Главен диригент е на формация „Кантус“ при БНТ (1985 – 1992), главен диригент на хор „Морфова-Прокопова“ при Националната библиотека „Св. Кирил и Методий“ (1986 – 1992), диригент на Хор „Темелко Ненков“ – Перник (1985) и смесен хор „Родна песен“ – Хасково (1990 – 1992). От 1992 г. до 2000 г. Петя Павлович работи отново в Казанлък, където подновява работата си с Детски хор „Искра“ и Смесен хор „Петко Стайнов“, като едновременно с това основава в София и Нов Академичен Хор „Св. св. Кирил и Методий“ при СУ, който съществува от 1992 до 1997 г. През 2000 г. тя създава Хоровата школа „Св. Параскева“ при едноименния храм в София, която включва Детски и Младежки състав. След проблемите в Българската църква през 2004 г., съставите са приютени от Националната Художествената Академия в София, тъй като голяма част от хористите са студенти от Академията. Тази Хорова школа Петя Павлович ръководи до смъртта си.

През годините ръководи:

  • детски хор „Искра“, Казанлък (1967 – 1985)
  • смесен хор „Петко Стайнов“, Казанлък (1972 – 2002)
  • професионален женски камерен хор на Българската национална телевизия (1985 – 1992)
  • хора на софийските библиотекарки „Морфова-Прокопова“ (1986 – 1991)
  • смесения хор „Родна песен“, Хасково (1990 – 1992)

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Всяка формация, под ръководството на Петя Павлович, отбелязва растеж и повишава изпълнителските си възможности. Избраният репертоар на хоровете обхваща произведения от български автори, както и европейска музика от Ренесанса до съвременността. Много са и премиерните изпълнения на хоровете под нейно диригентство, сред тях кантатно-ораториални творби от Джузепе По дел Финале (Кантата „Малкият Иисус“), Антон Брукнер (Messa in C), Александър Танев (Кантата „Пролетна приказка“ за 24-гласен детски хор), Бенгт Йохансон (Messa a quatro voci), Микис Теодоракис („Литургия за децата, убити във войните“ за троен хор a cappella), Александър Попов („Кантата за Априлското въстание“ за смесен хор и симфоничен оркестър), както и множество акапелни творби от съвременни български и чужди композитори: Дамян Мочник, Доменико Мария Стелла, Тодор Попов, Александър Текелиев, Александър Попов, Румен Байрактаров, Атанас Косев и много други.

Не един български композитор, между тях Иван Спасов, Александър Танев, Бенцион Елиезер, Владимир Панчев и др., създават и посвещават свои творби на Петя Павлович и специално на ръководения от нея в най-славните години от неговото съществуване Детски хор „Искра“ – Казанлък.

Гастроли[редактиране | редактиране на кода]

Многобройни са гостуванията на нейните хорове в различни европейски страни: Германия, Гърция, Италия, Словения, Молдова, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, СССР.

Лауреатските звания и престижни награди от международни хорови конкурси:

  • 1973 – Международните фестивали за детски хорове в Целие, Словения;
  • 1978 – „Бела Барток“ – Дебрецен, Унгария, където Детския хор „Искра“ завоюва две първи награди със 100 точки от 100 възможни – прецедент в историята на този реномиран конкурс за съвременна музика; Хорът е световен вицешампион в конкурса „Нека пеят народите“ на БиБиСи – Лондон; златен медалист от Международния хоров конкурс – Варна;
  • 1980 – конкурса „Гвидо д’Арецо“ – Арецо, Италия, където Смесен хор „Петко Стайнов“ е отличен с най-голям брой награди: специална награда за фолклор, купата на конкурса – за дамската формация на хора, а двата състава са удостоени с атестати за най-добро изпълнение на съвременна музика;
  • 1981 – Майския хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“ – Варна;
  • 1994 – Първи международен хоров конкурс в Балатонфюред, Унгария, където детски хор „Искра“ завоюва второ място;
  • и др.

У нас Петя Павлович участва периодично в концертите от „Панорама на българското хорово изкуство“ и в ежегодните Прегледи „Нова българска музика“, Републиканския фестивал на художествената самодейност – от 1969 до 1979 г., Международен фестивал за камерна музика „Златната Диана“ – Ямбол, Международен фестивал за източно-православна музика – София, Международни срещи на академичните хорове – Благоевград и в още много други хорови събития.

Радио предавания[редактиране | редактиране на кода]

Петя Павлович е участник и водещ на самостоятелни музикални предавания по програма „Хоризонт“ и програма „Христо Ботев“ на БНР (1986 – 1992).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Има издадени две грамофонни плочи, както и дългосвиреща плоча „Кантата за Априлското въстание“, по повод на 100 годишнината от Априлското въстание, многобройни записи за БНР, компакт диск „С нами Бог“ с източно-православни песнопения в изпълнение на Камерна формация „Кантус“ при БНТ (1990).

Павлович е съавтор и на учебник по музика за 1-ви клас.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]