Петя Хайнрих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петя Хайнрих
българска поетеса и преводачка
Родена
4 октомври 1973 г. (50 г.)

Националност България
 Германия
Учила вСофийски университет
Литература
Жанровестихотворение
НаградиСлавейкова награда (2010, II награда)
„Христо Фотев“ (2012, номинация)
„Николай Кънчев“ (2014, номинация)

Уебсайтpetjaheinrich.art

Петя Хайнрих (на немски: Petja Heinrich) е българска поетеса, преводачка, журналистка и блогърка, натурализирана германска гражданка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петя Хайнрих е родена на 4 октомври 1973 г. в София. Завършва Първа английска гимназия, а след това журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1][2] От средата на 90-те години Петя Хайнрих работи като журналист и сътрудничи на различни медии в България. От 1996 г. живее си в Дюселдорф, Германия.[2][3]

Редактор в немската и българската версии на електронно списание „Public Republic“, участва в екипа на дайджеста за литература и хора „Кръстопът“, сътрудничи на български и немски медии. Превежда поезия от и на немски. От 2007 г. списва личния си блог за поезия „мисли+думи“. Нейни стихове са публикувани в „Литературен вестник“, списание „Страница“, тримесечника за литература „Глоси“, в сайтовете „Public Republic“, „Грозни пеликани“, „Кръстопът“ и „DICTUM“, а също и в немскоезичното списание за поезия „Dulzinea“.[1][3]

Създател и мотор на книжното списание само за поезия „НО ПОЕЗИЯ“, което излиза от 2013 г.[3]

Участник в Созополския семинар по творческо писане на Фондация „Елизабет Костова“ (Созопол, 2011).[3]

От 2019 г. е редактор на литературно списание „Текстил“, издавано от Нов български университет.[4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на второ място в конкурса за стихотворение Славейкова награда за „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“ (Трявна, 2010)[5]. Номинация за наградата „Христо Фотев“ за книгата „каза мари“ (Бургас, 2012)[6], наградата „Николай Кънчев“ за книгата „Лотос“ (2014)[7] и наградата „Иван Николов“ за книгата „Летни хитове“ (2022)[8]

Библиография[9][редактиране | редактиране на кода]

Авторска поезия[редактиране | редактиране на кода]

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Архилох, „Фрагменти“, съставителство и превод от старогръцки език заедно с Георги Гочев, София: Издателство на НБУ, 2018, 400 с.
  • Еврипид, „Медея“, съставителство и превод от старогръцки език заедно с Георги Гочев, София: Издателство на НБУ, 2019. ISBN 978-619-233-072-9
  • Райнер Мария Рилке, „Ставите на светлината“, съставителство, предговор и превод от немски език, София: Издателство на НБУ, 2020. ISBN 978-619-233-117-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Биографична скица на Петя Хайнрих в Литернет
  2. а б Биографична скица на Петя Хайнрих на сайта на фондация „Елизабет Костова“, архив на оригинала от 18 май 2014, https://web.archive.org/web/20140518015126/http://www.ekf.bg/sozopol/bg/editions/2011/bio_petjaheinrich.php, посетен на 2014-05-17 
  3. а б в г Стихотворения на Петя Хайнрих в Отворена литература // Архивиран от оригинала на 2014-03-12. Посетен на 2014-05-17.
  4. „Текстил“ – списанието без манифест. Разговор с Петя Хайнрих и Георги Гочев“, toest.bg, интепрвю на Марин Бодаков, 11 януари 2020.
  5. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010.
  6. „Христо Фотев ‘2012“, в. „Култура“, бр. 12 (2674), 30 март 2012.
  7. „Поетичен Никулден 2014“, блог „Поетичен Никулден“, 14 ноември 2014.
  8. „Номинации за Националната литературна награда „Иван Николов“ за 2022“, 22 септември 2023.
  9. Библиография на Петя Хайнрих на сайта на Националния регистър на издаваните книги в България Архив на оригинала от 2014-05-18 в Wayback Machine..
  10. За стихосбирката „Литни, хвани ни“, сп. „Диаскоп комикс“, 30 април 2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта