Петя Цолова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петя Цолова
българска поетеса и писателка
Родена: 9 май 1939 г. (79 г.)

Петя Цолова Стайкова е българска поетеса. Работила е като журналист, редактор, зам.-главен и главен редактор.[1] През 1989 година печели I награда за цялостно поетично творчество от националния конкурс „Поетични хоризонти на българката“.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петя Цолова е родена на 9 май 1939 година в град Търговище, България. Завършила е специалност „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.[1][3]

Работила e като журналист, редактор, зам.-главен и главен редактор. Първите ѝ публикации са в сп. „Родна реч“. Следват публикации във в. „Студентска трибуна“, в. „Народна младеж“, в. „Литературен фронт“, сп. „Пламък“. Първата ѝ книга „Земята през юли“ излиза през 1970 година с предговор на Елисавета Багряна. Оттогава има издадени 12 книги, от които 8 стихосбирки, 3 романа и една документална повест.[1][3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Земя през юли“ (1970)[2]
  • „Завръщане от лятото“ (1975)[2]
  • „Сърдечна катастрофа“ (1990)[2]
  • „Художникът от сутерена“ (1994)[2]
  • „Яростна молитва“ (1999)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]