Печка патриаршия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за патриаршията. За манастира на Печката патриаршия вижте Печка патриаршия (манастир).

Катедралния храм на Печката патриаршия
Граници на Печката патриаршия през 16-17 век

Печката патриаршия (на сръбски: Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г. в Скопие от цар Стефан Душан – на основата на предходната сръбска архиепископия от 1219 г. (с четири стари български епархии), която от своя страна се базира на рашката епархия на Охридската архиепископия. Патриаршията е закрита през 1766 г. от османските власти. Печките патриарси се титулуват „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“,[1] защото под църковната юрисдикция на тази патриаршия, освен целокупните сръбски земи, влизат и западни български земи (части от Поморавието, Шоплука и Северна Македония, в т.ч. и Рилския манастир).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Границите на патриаршията са исторически, така както са заварени от османската власт – от времето на Стефан Душан.

Възстановяване на Печката патриаршия[редактиране | редактиране на кода]

През 1555 г. по времето на султан Сюлейман Великолепни в дивана има трима везири сърби начело с великия везир Мехмед паша Соколович – сърбин от ХерцеговинаРюстем паша и Али паша Семиз. Благодарение на тяхното лобиране и след поредица скандали и три поредни събора в Охрид на Охридската архиепископия (1528/29; 13 март 1532 г. и 1541 г.), във връзка с антиосманската религиозна дейност на прогонения смедеревски епископ Павле, в дивана се стига до решението да се възобнови старата Душанова патриаршия, като в нея да влязат изцяло сръбски земи, които никога преди не са влизали в диоцеза ѝ – Босна и Херцеговина и Срем. [1]

Целта на възстановената през 1557 г. автокефална църква е политическа – да способства посредством православната вяра да укрепи властта на султана и в онези сръбски земи и по военната граница, които са преимуществено католически. От църковно-институционална гледна точка най-здраво укрепени са били западните български земи, включени в диоцеза ѝ, включително намиращите се днес в България Кюстендил, Самоков, Рилски манастир, Мехомия (Разлог) и Банско.

В 1766 г. диоцезът ѝ е подчинен на Цариградската патриаршия.

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

В българската историография е прието с понятието Печка патриаршия да се обозначава периода 1557-1766 г. от съществуването на тази православна славянска църква, който пък от великосръбската доктрина се приема като част от историята на Сръбската православна църква. Възстановяването на тази южнославянска църква е по инициатива на Мехмед паша Соколович, ислямизиран сърбин, родом от Херцеговина, като времето на съществуването ѝ съвпада с периода на силна власт и господство (XV-XVIII век) за Османската империя на Балканите, а и въобще.

Съществуването на Печката патриаршия по време на управлението на Османската империя за западните балкански народи има огромно значение, с оглед водене на самостоятелен, независим от Цариградската вселенска патриаршия духовен живот, който способства за съхранение и опазване на християнската им православна южнославянска идентичност.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Печката патиаршия в периода 1557-1766 години обхваща огромен диоцез, а това са всички сръбски земи, Поморавието с Белград, Банат, част от Трансилвания и по-голяма част днешните унгарски и хърватски земи, като земите извън Балканския полуостров са de jure под юрисдикцията на патриаршията до края на т.нар. Голяма турска война, завършила с Карловацкия конгрес, т.е. в периода XVI–XVII век.

Границите на патриаршията обхващат освен земите на сръбския православен клир, но така също и западните български земи. В диоцеза ѝ влизат освен земите на днешно Косово и Северна Македония (обособени в Скопска епархия), Кюстендилската митрополия и Самоковската епископия с Мехомия и Банско (Самоковска епархия).

В диоцеза на Печката патриаршия в периода от възобновяването ѝ през 1557 г. е Рилският манастир. [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 42. ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград.
  2. Иширков, Атанас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали.. преиздадена Сибия, библиотека „Вечните книги на България“, 1915.
  3. Янев, Янчо. Кюстендилската митрополия. Фабер, ISBN 954-9541-97-5, 2001.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония