Печка (горивна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неокласическа кахлeна печка от 18 век в Palais Rohan, Страсбург, Франция)

Печката за горива е уред, в който се изгарят твърди, течни или газообразни горива в закрито огнище. Използва се за отопление на затворени или полузатворени помещения, за готвене, както и за нагряване на различни битови предмети поставени върху или вътре в нея.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Печките за твърдо гориво имат кухо тяло като в долната му част е поставена скара, през която постъпва въздухът. Имат отвори за подаване на гориво, за почистване, за въздух и отвеждаане на изгорелите газове към комина. Използваните в конструкцията на печката материали, като ламарина, чугун, огнеупорни тухли кахелни плочки акумулират част от топлината и я отдават по-бавно и равномерно. Обикновено КПД-то на печките е ниско: около 50%.[1] При печки с постоянно горене КПД може да достигне 60-70%.

Конструкция на печката на Франклин[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на печката на Франклин

Франклин като практичен човек, обръща внимание, че при същесвуващите по това време камини, голяма част от топлината се губи безполезно в комина. През 1741 г. той изобретява икономична печка, стените на която са изработени от чугун с голяма топлопроводимост. Тя е едновремено и огнище, в което изгаря горивото и радиатор като стените на печката затоплят помещението. Студеният въздух за горенето влиза отвън и постъпва отдолу през канал на пода. Ниската температура на постъпващия въздух води до усилване на тягата и по-ефективно изгаряне на горивото, без в същото време да се отнема от топлия въздух на помещението. Димът излиза през U-образен изход през пода. С тази конструкция Франклин намалява загубата на топлина, разхода на гориво и размерите на печката.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка Българска Енциклопедия София, 1967г. том 4, стр. 125