Печка (горивна)
Печката за горива е уред, в който се изгарят твърди, течни или газообразни горива в закрито огнище. Използва се за отопление на затворени или полузатворени помещения, за готвене, както и за нагряване на различни битови предмети поставени върху или вътре в нея.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Печките за твърдо гориво имат кухо тяло като в долната му част е поставена скара, през която постъпва въздухът. Имат отвори за подаване на гориво, за почистване, за въздух и отвеждаане на изгорелите газове към комина. Използваните в конструкцията на печката материали, като ламарина, чугун, огнеупорни тухли кахелни плочки акумулират част от топлината и я отдават по-бавно и равномерно. Обикновено КПД-то на печките е ниско: около 50%.[1] При печки с постоянно горене КПД може да достигне 60-70%.
Конструкция на печката на Франклин[редактиране | редактиране на кода]
Франклин като практичен човек, обръща внимание, че при същесвуващите по това време камини, голяма част от топлината се губи безполезно в комина. През 1741 г. той изобретява икономична печка, стените на която са изработени от чугун с голяма топлопроводимост. Тя е едновремено и огнище, в което изгаря горивото и радиатор като стените на печката затоплят помещението. Студеният въздух за горенето влиза отвън и постъпва отдолу през канал на пода. Ниската температура на постъпващия въздух води до усилване на тягата и по-ефективно изгаряне на горивото, без в същото време да се отнема от топлия въздух на помещението. Димът излиза през U-образен изход през пода. С тази конструкция Франклин намалява загубата на топлина, разхода на гориво и размерите на печката.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Печка в стил барок в Neues Schloss Schleißheim (Германия)
Керамична плочка за печка с мотиви от Америка, от Южна Германия, около 1650-1700 г., Германски национален музей, Нюрнберг, Германия)
Печка с керамички плочки в Екатеринински дворец (Санкт Петербург)
Печка в стил рококо в банята на Мадам Дю Бари, в in the Версайския дворец (Франция)
Неокласическа кахелна печка от началото на 19 век в Schloss Wolfshagen в район Прингниц Бранденбург, (Германия)
Неокласическа печка декориране с гирлянди в Schloss Senftenberg, (Зенфтенберг, Германия)
Неокласическа печка в Schloss Rosegg (Rosegg, Австрия)
неоготическа печка в Нюрнбергски транспортен музей (Нюрнберг, Германия)
неоренесансова кахелна печка в двореца Grafenegg (Австрия)
Неоренесансова кахелна печка в Šustalova vila (Копършивнице, Чехия)
Плочка в стил ар нуво за печка в руска изложба „Стария Петербург“
Средната част на печка в стил ар нуво в градска къща на средната класа в Букурещ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кратка Българска Енциклопедия София, 1967г. том 4, стр. 125