Пешо Радоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пешо Радоев
български балетмайстор, балетен педагог
Роден
Починал
София, България

Националност Флаг на България България
Професия балетмайстор, педагог, хореограф

Пешо Иванов Радоев (1876–1956) е български балетмайстор, балетен педагог, хореограф, един от създателите и популяризаторите на балетното изкуство в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пешо Иванов Радоев е роден в Карлово през 1976 г. Завършва Държавното рисувално училище в София (днес Националната художествена академия).[1]

През 1899 г. заминава за Прага да специализира гимнастика. Там се запознава с танцовото изкуство. С лични средства[1] изучава класическо танцово изкуство в балетни школи в Прага, Краков, Петербург, Париж [2], както и Виена, Будапеща.[1]

След завръщането си става учител в Първа и Втора мъжка гимназия в София. [3] Работи като учител по гимнастика, но е привлечен от танцовия фолклор и организира любителска танцова трупа със своите ученици – една от първите в страната.[1][2] Дебютът на любителската балетна трупа на Пешо Радоев на 22 февруари 1928 г. в София с „Копелия“ от Лео Делиб се счита за рождена дата на професионалния балет в България.[3]

През 1914 г. създава първата частна детска балетна школа[2][4], а през 1919 г.[3] (или 1922 г. [4]) школата получава разрешение на Министерството на просвещението[1]. Сред учениците му са Н. Дейкова, Надя Раковска, Зора Сарсакова, Лили Берон, Фео Мустакова и др.[2] Школата стабилизира понятието „балет“ пред българската публика и подготвя изпълнители за новосформираната трупа на Народната опера. Програмата на Пешо Радоев поставя началото на учебната подготовка на българските балетни изпълнители.[1]

Той е първият щатен балетмайстор в Софийската опера (1914-1927)[2]. Поставя танци към драматични спектакли, оперетни и оперни представления[2] – „Фауст“, „Продадена невеста“, „Аида“, „Травиата“, „Риголето“, „Гергана“ и др.[1][3] Радоев е автор на една от първите български сюити от народни танци към второ действие („Градската градина в София“) от тричастния сценичен пролог „Славата на изкуството“ по Иван Вазов, с който тържествено се открива новата сграда на Народния театър (3 януари 1907 г.).[1]

Ръководи и курсове за салонни и характерни танци.[1] Като председател на Съюза на преподавателите по танци, за кратко време издава специализираното списание „Танц“, където публикув статии по въпроси на танцовото изкуство[2] и така, по думите на проф.д.изк. Анелия Янева, поставя традицията на българската критика в областта на танца.

Умира в София през 1956 г. на 80 години.[3] В руската балетна енциклопедия годината на смъртта му е 1950.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Василев, Мирослав. Културна памет: 140 години от рождението на карловеца Пешо Радоев – основоположник на българското балетно изкуство // Община Карлово. Официален сайт. // www.karlovo.bg, 3 май 2016, последно посетен 27.04.2017[неработеща препратка]
  2. а б в г д е ж з Консулова, В. // Григорович, Ю. Н. (ред.). Балет: энциклопедия. Москва, Советская энциклопедия, 1981. с. 421. - Радоев, Пешо
  3. а б в г д Ненков, Петър. Елена Снежина и Пешо Радоев – две имена, изписани със златни букви в историята на Карлово // Патриотичен десант, 30.03.2017, последно посетен 27.04.2017
  4. а б Цонева, Наталия. Петдесет и пет години са много и малко. Юбилеен концерт на Националното училище за танцово изкуство // Дума, 17.05.2006, последно посетен 27.04.2017