Пещани (община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пещани (Община Охрид))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Пещани (община Прилеп).

Пещани
Пештани
панорама
панорама
Macedonia relief location map.jpg
41.0153° с. ш. 20.8108° и. д.
Пещани
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 966 m
Население (2002) 1 326 души
Пощенски код 6323
МПС код OH
Пещани в Общомедия

Пещани или Пешчани (на македонска литературна норма: Пештани) е село в Република Македония, част от община Охрид.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 12 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“. Срещу брега на село Пещани е измерена най-голямата дълбочина на Охридското езеро - 287,4 m.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначално жителско име със суфикс -jane от пешть, тоест пещера, пещ.[1]

През 1876 година тук отваря врати българско езархийско училище. [2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 90 домакинства с 260 жители българи и 8 мюсюлмани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 българи-християни и 50 българи-мюсюлмани.[4]

Музей на вода, реконструкция на наколно селище от бронзовата и желязната епоха край Пещани

В началото на 20 век цялото християнско население на Пещани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във селото има 720 българи екзархисти.[5]

От юни 1943 до октомври 1944 година село Пещани се нарича Генерал Бойдево - в чест на българския генерал-лейтенант Васил Бойдев, началник на Пета българска армия, лично спомогнал за възвръщането на селото от италианска Албания към Царство България.

Векове наред жителите на Пещани се препитават с риболов и скотовъдство, но в последните деситилетия тези стопански занятия са пред замиране.

Пещани и околността от Галичица

Според преброяването от 2002 година селото има 1 326 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1 319
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 6

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

В самото село и около него има много църкви, от които най-известна е скалната църква „Света Богородица Пещанска“ от средата на XIV век. Църквата „Свети Никола“ в центъра на селото е също средновековна. Разкрита е в 1995 година и северно от нея са открити стари гробове. На 19 май 2007 година митрополит Тимотей Дебърско-кичевски поставя темелния камък за изждане на нова църква върху старите темели. Църквата „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от 1844 година.[7][8]

Параклисът „Света Петка“ е изграден в 1947 година от семейството Макачоски, обновен в 1971 година. Разположен е на 1,5 km североизточно от „Свети Врачи“ в местността Лекойта вода. Край нея има стари гробове. На 1 август 1996 година на изхода от Пещани, вляво от пътя за Свети Наум, е поставен темелният камък на църквата „Света Троица“, като готовата сграда е осветена на 4 август 1997 година от владиката Тимотей. Изписана е в 1998 година от Драган Ристески.[7][8] В 200 година над къмпинга Елешец от лявата страна на пътя за Елшани е построена църквата „Свети Мина“. Тя е от бигор с осемстранен купол от червени тухли. На няколкостотин метра източно от селото в местността в Галичица, наречена Горно село, в 2004 - 2005 година е изградена църквата „Свети Никола Летен“ - еднокорабен храм, изписан в 2005 - 2006 година от Александър Патчев и сина му Никола от Охрид. Осветена е на 14 април 2006 година.[8] На 16 май 1999 година край извора в Горно село е осветен темелният камък, а на 7 октомври 2001 година е осветен самият параклис „Свети Георги“ от владиката Тимотей. Изписан е в 2001 г.[7][8] На пътя над къмпинг Градище е изграден параклисът „Света Богородица“.[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 175, 178.
  2. http://www.ohrid.gov.mk/index.asp?novostiID=79
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  4. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София“, 1900, с.252
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. а б в Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  8. а б в г д Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2016-09-16. Посетен на 2017-07-30.
     Портал „Македония“         Портал „Македония