Пещера на Пан (Тасос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пещера на Пан
Общ изглед
Общ изглед
Местоположение
Map of Thasos.png
40.7764° с. ш. 24.7172° и. д.
Пещера на Пан
Местоположение в Гърция, Тасос
Страна Флаг на Гърция Гърция
дем Тасос
град Тасос
Археология
Вид светилище
Период IV век пр. Хр.
Епоха Класическа

Пещерата на Пан е археологически обект, находящ се на югозапад от руините на Храма на Атина на територията на Акропола на северноегейския остров Тасос. Пещерата се намира в непосредствена близсот до входа на естествена пещера и е част от скално светилище на връх, което е усвоено архитектурно и реинтерпретирано след елинската колонизация на острова в древността.[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на Пан издълбан в засводената ниша

В една от високите грундови скали на склона при Тасоския акропол е издълбана неголяма засводена ниша, чиято задна част постепенно се скосява към основата. Около контура на нишата е оформен жлеб, а входът ѝ е ориентиран на изток-югоизток. Над засводената ниша е оформена втора малка правоъгълна ниша, която е имала подвижен капак, което личи от запазените в скалата места за прикрепването му. На задната стена на нишата е съхранен фриз с изображение на свирещ на сиринкс Пан и няколко нимфи. Заради изображението, което е датирано от IV в. пр. Хр., нишата е наричана „Пещерата на Пан“.[2]

Издълбаната в скалата ниша е разглеждана от стилистична гледна точка като опит за имитация на пещерата на Атинския акропол. В едно от последните научни изследвания по темата Сара Оуен, базирайки се на археологическите находки на острова свързва обекта с тракийската древност на острова и специално с мегалитните скални гробници в европейска Тракия. Тя определя паметника като гробница, която е реинтерпретация на традиционните мито-ритуални практики и топоси от елинските колонизатори на острова. Пещерата на Пан е част от древнотракийско скално светилище, от което все още личат скално-изсечени елементи - басейнчета, купички, стълби и площадки, които не са изравнени и включени в по-късните градежи на острова. Някои от тези скални олтари по настоящем месното население нарича стъпки на коня на Александър Македонски.[3] Свързването на скално изсечените улеи и стъпки със светци и митични герои е добре позната практика в балканския фолклор, изключение не прави и този обект.

Пещерата на Пан е от типа засводени скално изсечени ниши, които са огрявани от първите слънчеви лъчи при изгрев слънце. Досегашните археоастрономически изследвания на този тип паметници е европейска Тракия покачзват, че древните са издълбавали нишите, така че в един от дните на слънцестоенетата или равноденствията светлината да ги огрява напълно. Хипотезатa, че това са места, на които е измервано времето и са част от системата на древните за съхраняване на астрономическите знания е многократно потвърждавана.[4]

Обектът е разположен на най-важното място в йерархизираното свещено пространство на скалното светилище на акропола на Тасос, където по-късно е изграден и храмът на Атина. Според проф. Валерия Фол Пещерата на Пан отразява културните и религиозните взаимодействия между траките и новодошлите елински колонисти и е важен елемент в северноегейската интерактивна зона, която се простира по линията Самотраки - Тасос - Пангей с направление на север/североизток към устието на Хеброс от II хил. пр. Хр. насетне.[5]

Скално-изсечената Пещера на Пан като план не отговаря на регистрираните досега над 40 т. нар. скални гробници, нито на седемте от тях, които са с отвор на покрива и които според интерпретацията на Валерия Фол са места за мистериално посвещение в космогонично знание – изразяващо се в сливането на утробния пещерен мрак със слънчевата светлина, доктринално персонифицирани като Великата богиня майка и нейния син Слънце. От този свещен брак с устаната орфическа вяра се ражда доктриналния цар-жрец, митологически персонифициран от древните гърци като Орфей. Тази вяра-обредност, наричана устен орфизъм е оформена през Микенския период на голямо пространство в Средиземноморието на базата на вярата във Великата богиня майка с египетско влияние и през остров Крит се разпространява Беотия, Тесалия, Източна Македония и Тракия. Динамизираните контакти след великата гръцка колонизация между траки и елини дават нов живот на тези древни вярвания. Едно от местата, за които има оскъдни писмени сведения, където се наблюдава това явление е остров Тасос.[6][7]

Запазеният фрагмент от Архилох за обредността на Тасос описва карнавален обред на острова, в който участва шествие на колонистите, водени от мъж с авлос и лира и траки. По време на обреда траките даряват колонистите със злато – като символичен знак за заселването им на острова. В светлината на устната орфическа вяра сведението за връчване на злато във формата на свещен обреден предмет е изтълкувано като „доктринално назоваване на вяра в безсмъртност“ и „жест на приобщаване към нея“.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org - Pan Sanctuary
  2. Owen, S. "New Light on Thracian Thasos: A Reinterpretation of the "Cave of Pan"; The Journal of Hellenic Studies 120; p.139-143
  3. jstor.org - New Light on Thracian Thasos: A Reinterpretation of the 'Cave of Pan' by Sara Owen The Journal of Hellenic Studies online
  4. Stoev, A. – Muglova, P. – Stoeva, M. "On the correlation "accuracy – truth" in the structure of archeoastronomical knowledge" In:The Nature of Human Beings in the Cosmos. 11 International Congress IACP, Prague, May 27 – May 30, 2000
  5. Фол, В. "Пещерата на Пан", сборник "По пътя на миналото", ИК Арос, София 2008 г.
  6. Фол, А."Тракийският Дионис. Назоваване и вяра. Книга трета."; УИ НБУ, София 2003 г.
  7. Фол, В."Скалата, конят и огънят", ИК Агрес, София 1994 г.
  8. Portulas, J. "Archiloc i l'or dels Tracis"; In:Hementage a Miguel Tarradell. Estudias Universitaris Catalans. Barcelona 1993
     Портал „Македония“         Портал „Македония